През 1930 г. до украинското село Вознесенка (днес квартал на град Запорожие) на брега на река Днепър е отрито съкровище от около 1500 златни апликации и орнаменти, сребърни предмети и голямо количество оръжие. Повечето артефакти са силно обгорели или разтопени но един от тях – мистичен орел излят от повече от килограм чисто сребро е почти изцяло съхранен. Тази сребърна птица оцелява по невероятен начин в годините на Втората световна война, а половин век по-късно ще разбуни духовете в две държави, когато харвардски професор ще разчете на гърдите й името на Аспарух – създателят на дунавска България. Възможно ли е Аспaрух – синът на Кубрат и основател на днешна България да е погребан във Вознесенка? Нека разкажем историята подред.
Съкровището
Спасителна археологическа експедиция по брега на река Днепър в района на град Запорожие организират украински археолози през 1929 г. Причината е, че предстои на това място реката да бъде преградена и да бъде построена колосална водноелектрическа централа а до нея огромен металургичен комбинат. Преди да дойдат багерите групата археолози, ръководени от украинския учен Владимир Гринченко започват спешни разкопки на погребални могили недалеч от речния бряг. Археолозите попадат на защитена с вал и ров правоъгълна площадка с размер приблизително 60 на 30 метра. В средата й има кръгла каменна ограда с диаметър 9 метра а в кръга две ями пълни с обгорени остатъци от бойни доспехи, конски стремена и направени от злато токи, орнаменти, апликации, накрайници за колани и украси на ножници. Всичко това е прободено със забити в купа три прави саби, каквито са ползвали българите през 7-8 век.
Гринченко старателно описва съкровището, но това което е открил или начина по който го е описал явно не се харесват на тогавашния съветски режим защото археологът и целият му екип са изпраетни в Сибир а намереното от тах е разпиляно в музеите на три града – Харков, Днепропетровск и Запорожие.
Спасението
Много от предметите описани от Гринченко при Вознесенка са аналогични с тези от съкровището на кан Кубрат от Малая Перешчепина (също в Украйна), както и с прабългарски артефакти от днешните български земи. Това кара учените да смятат, че находката е свързана с българите или сроден на тях народ. Първоначално Гринченко и екипът му прадполагат, че на това място е погребан вожд и негови приближени загинали в битка, като телата им са били кремирани при което ценностите са обгорели. Скоро обаче установяват, че там вероятно няма човешко погребение, а могилата е само поменателна, защото всички ксти наоколо са от жертвени животни, а не човешки.
Най-силно впечатление на учените правят сребърният орел, върху който има знаци и надписи и сребърен лъв, който обаче е силно пострадал от огъня. Двете фигури са изпратени в музея в Харков, който тогава бил столицата на Украйна. Уви, започва Втората световна война и при бомбардировка над града германска бомба попада точно в музея и сградата експлодира. С риска за живота си една уредничка влиза в димящите развалини и спасява сребърния орел.
Заедно с други ценности той е евакуиран с влак, който отново е бомбардиран от немците, но орелът и този път оцелява, а след войнота е върнат в Харков. Уредничката, която го е спасила продължава да го пази до 1983 г. когато със сила го изтръгват от ръцете и за да го изпратят в Запорожие, разменяйки го, по волята на началник от Харков срещу скитска находка. В момента сребърният орел стои заключен в каса в мазето на музея в Запорожие и не се показва на посетители. Аз имах честта да го държа в ръцете си и питах управата на музея защо не го излагат във витрина, а те ми отговориха, че бил прекалено ценен и се страхували да не бъде откраднат. Защо обаче отделям толкова внимание на този орел? Защото той може би крие връзка на находката с кан Аспарух от рода Дуло.
Орелът
Сребърният орел е висок 13,2 и дълъг 21 см. Птицата се бори със змия, която се опитва да го захапе. На гърба му стърчат 12 странни пъпки. На опашката има надпис с гръцки букви, който не се чете защото е повреден, а на крилото му трилистник, който се смята за династически знак на рода Дуло и гръцки надпис „ΔΟΧ”. На гърдите на орела е издълбан сребърен монограм, подобен на тези върху пръстените на кан Кубрат. Археологът, който го открил - Владимир Гринченко разчита върху монограма името „ПЕТРОС“, четейки от лаво на дясно. Години по-късно обаче, друг украинец – професорът от Харвард Омелян Прицак ще разчете същия монограм като „ЕСПОР“, четейки този път от дясно на ляво. А Еспор (също и Испор, Есперерих, Исперих) е името на кан Аспарух, както се споменава в старобългарската книжнина. Хипотезата, че кан Аспарух е загинал в бинка с хазарите и вероятно е погребан в района на Днепър, докъдето се е простирала България по негово време е изказана още през 70-те години на миналия век от проф. Станчо Ваклинов. То се основава на анонимен български апокриф от 11 в., който разказва за Испор цар, който приел Българското царство, създал градовете Дръстър и Плиска и след като управлявал дълго загинал във война с измаилтяните (хазарите) на Дунав.
Хипотезата е, че битката срещу хазарите при която Аспарух загинал през 700 или 701 г. се е разиграла всъщонст не на Дунав а на Днепър, където тогава е минавала границата ни с Хазарския каганат. Откриването на съкровището при Вознесенка датирано от същото време ни дава и точно място, където може да се е сътояла тази битка. На този етап това е само предположение, лансирано от няколко учени и добило популярност през 90-те години след публикации на журналиста от БНТ Георги Костов. Тази хипотеза звучи примамливо заради възможността да се запълни една голяма празнота в българската история - фактът, че от всичките 19 владетели управлявали България преди покръстването ние не знаем къде е погребан нито един.
Беркутът
Най-добрият ни прабългарски археолог проф. Рашо Рашев беше убеден, че съкровището от Вознесенка, както и това от Малая Перешчепина са български. Но проф. Рашев бе категоричен, че във Вознесенка няма погребение, а само поменателно съоръжение издигнато в памет на високопоставен български аристократ от времето на Велика България. Ако академик Прицак правилно е разчел монограма този аристократ е кан Аспарух. А името Еспор според Прицак идва от ирански и означава Орел. Според орнитолози сребърна птица от Вознесенка е Aquila chrysaetos, известен в България като Златен или Скален орел, а в Азия наричан беркут. Има предположения, че беркутът е бил свещена птица за древните българи. И днес в районите на Централна Азия, където някои учени търсят прародината на българите беркутите се използват за лов на зайци, лисици и дори вълци. Орелът е бил свещен и за римляните и е стоял на върха на щандарт пред много легиони по време на битка. Тази традиция дава основание да се допусне, че орелът на Асапрух е бил пленен от него при война с Византия, а монограмът е добавен впоследствие. Дали това е така не знаем със сигурност. Знаем обаче, тъжния факт, че съкровището от Вознесенка е още едно от българските съкровища, които се намират извън България, разпиляно е в различни хранилища и нищо от него не се показва на публиката.
Автор: Пламен Петков
