Две седмици след като „Демократична България“ сезира прокуратурата и ДАНС за спорните сделки, с които бизнесменът Валентин Златев придоби два имота на Руската федерация в София за общо над 14 млн. евро (виртуални, б.р.) институциите продължават да пазят пълно мълчание.
До този момент няма публична информация
дали е започнала проверка
по твърденията, че сделките могат да представляват заобикаляне на санкционния режим, наложен от Европейския съюз на руската държава след началото на войната в Украйна.
Без отговор остава и друг ключов въпрос – законно ли е било изповядването на сделките пред нотариус и последващото им вписване в Агенцията по вписванията при наличието на европейски ограничителни мерки спрямо руски държавни структури и имущество.
Особено внимание предизвиква обстоятелството, че продавачи по сделките са Посолството на Руската федерация в България и руското държавно предприятие ФГУП „Госзагрансобственность“, а пълномощията за продажбата са дадени от руския посланик в България Елеонора Митрофанова.
Според нотариалните актове имотът на ул. „Шипка“ 20 е продаден за 8,59 млн. евро, а сградата на ул. „Райко Алексиев“ 11 – за 5,6 млн. евро. В документите е записано, че владението върху имотите се предава още в деня на сделката чрез приемо-предавателен протокол.
Същевременно плащането е отложено за бъдещ момент, когато европейските санкции позволят превеждането на средствата по посочена от продавача банкова сметка. Именно тази конструкция поражда въпросите дали на практика не се извършва прехвърляне на собственост без реално осъществено плащане и дали не се създава
механизъм за заобикаляне на ограниченията, наложени от Европейския съюз
Към момента няма публичен отговор и на въпроса какви действия са предприели Българската народна банка и останалите компетентни органи за предотвратяване на евентуални операции, свързани със санкционирани руски държавни активи.
Случаят поражда и по-широки въпроси. Какво всъщност стои зад тази необичайна сделка между руската държава и един от най-влиятелните български бизнесмени, свързван от години с руските икономически интереси у нас? Съществува ли риск придобитите имоти впоследствие да бъдат прехвърлени на трети лица, което на практика да обезсмисли санкционния режим и да затрудни евентуални бъдещи претенции към руските активи?
Допълнителни въпросителни
поражда и информацията, появила се в руски медии, за непублична среща на руския посланик Елеонора Митрофанова в българското Министерство на външните работи през миналата седмица. До момента няма официално разяснение дали темата за руските имоти е била обсъждана и дали съществува връзка между срещата и спорните сделки.
Междувременно Валентин Златев смята, че всички действия са извършени при стриктно спазване на българското и европейското законодателство и в съответствие с действащите регламенти на Европейския съюз.
Фактите по случая обаче остават без институционален отговор. А когато става въпрос за сделки с имущество на руската държава в условията на действащи европейски санкции, мълчанието на компетентните органи поражда повече въпроси, отколкото отговори.
