Серия от съдебни споразумения с обвиняем по дела за сводничество поражда сериозни въпроси за начина, по който прокуратурата е упражнявала правомощията си през последните години. Това заяви в ефира на БНР разследващият журналист от BIRD Атанас Чобанов.

По думите му обвиняемият Петър Александров е получил наказание от 8 месеца и 15 дни лишаване от свобода по обвинение за сводничество, въпреки че законът предвижда санкция от 3 до 10 години затвор. На практика той не е изтърпял ефективно наказание, тъй като му е било приспаднато предварителното задържане.

Чобанов посочи още, че журналистическа проверка на вестник „Сега“ е установила и друго споразумение с Александров от 2024 г. за шофиране след употреба на наркотични вещества. По това дело той е получил 7-месечна условна присъда, въпреки че законовата рамка предвижда наказание от една до три години лишаване от свобода. Според журналиста дори не е била наложена глоба.

„Какво означава това? Че прокуратурата прави един вид чадър над този човек, защото тези споразумения са системни“, коментира Чобанов.

Според него остава открит въпросът дали зад демонстрираната през годините недосегаемост на групата не стоят влиятелни контакти и зависимости.

„Ако наистина „Калашниците“ са поддържали мрежа за проституция, някои от клиентите им биха могли да са на позиции, които да гарантират на групата недосегаемост“, заяви той.

Журналистът допусна още, че подобни обстоятелства биха могли да обяснят както показното поведение на членовете на групата, така и серията от споразумения вместо по-тежки наказания.

 Чобанов изрази мнение, че общественото недоволство е било основният фактор, довел до последните действия на институциите срещу групата, но подчерта, че цената е била твърде висока.

„За съжаление платихме скъпа цена – четири жертви“,

каза той.

По думите му проблемът не се изчерпва с един конкретен случай. Подобни престъпни структури съществуват и на други места в страната, но въпросът е дали не разчитат на институционална защита.

„Прокуратурата и МВР дължат отговори за всичко, което е свършено през годините – за споразуменията, за разследванията, за оперативните разработки и подслушванията. Трябва да се види дали някъде някой не е спирал нещо. Ако не стигнем до хората, които опъват чадър, бандите ще продължат да разцъфтяват“, заяви Чобанов.

Той изрази и предположение, че подобни криминални среди могат да бъдат използвани и по време на избори чрез натиск върху избиратели или участие в схеми за купуване на гласове.

Според журналиста самият институт на споразумението има своето място в наказателното правораздаване, но е предназначен предимно за по-леки престъпления.

„За такива престъпления просто е грозно да бъдат пускани на свобода и да се споразумяват“, заключи Чобанов.