Европейският парламент прие днес доклада за напредъка на Северна Македония по пътя към Европейския съюз.

Вотът дойде след разгорещен дебат около текстове, свързани с изпълнението на ангажиментите на Скопие по преговорната рамка с ЕС.

Поправка 3, предложена от докладчика Томас Вайц, с която щеше да бъде заличен Параграф 73 от бъдещата резолюция, беше отхвърлена. Срещу отпадането на текста гласуваха 338 евродепутати, а едва 126 подкрепиха заличаването му.

Параграф 73 призовава Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователните въпроси да постигне „ясни и осезаеми резултати“, като основава работата си на „обективни, автентични и доказани исторически източници и документи“ съгласно Втория протокол към Договора за добросъседство между България и Северна Македония. В текста присъства и понятието „обща история“.

Докладът беше приет в Комисията по външни работи на Европейския парламент (AFET) на 3 юни с 43 гласа „за“ срещу 17 „против“.

Във финалния вариант на доклада е подчертано отново, че Северна Македония трябва да изпълни поетия ангажимент за конституционни промени. Подчертава се и позицията на Съвета на ЕС, че е готов да проведе следващата междуправителствена конференция веднага след като Скопие изпълни необходимите конституционни изменения в съответствие със своите вътрешни процедури.

Документът отправя предупреждения за засилващото се чуждо влияние в страната. Изразена е загриженост от все по-тесните отношения със Сърбия, както и от нарастващото китайско икономическо и политическо присъствие чрез инфраструктурни проекти и кредитиране. Посочени са и опитите на Русия да упражнява влияние в Северна Македония.

Особено внимание е отделено на концепцията за т. нар. „Сръбски свят“. В текста се призовава ЕС да подкрепи Северна Македония в укрепването на устойчивостта ѝ срещу външно влияние, включително чрез религиозни мрежи. Изразено е и безпокойство от наративи, които поставят под въпрос суверенитета и териториалната цялост на държавите в региона, включително „Сръбски свят“.

Докладът съдържа и критики за липсата на напредък по редица въпроси. Изразена е сериозна загриженост, че Съвместната междуправителствена комисия между България и Северна Македония не е заседавала от юли 2022 г., като двете правителства са призовани да организират нова среща възможно най-скоро.

Осъдени са опитите за подмяна и унищожаване на български исторически паметници и културно наследство. Изразено е съжаление за унищожаването и фалшифицирането на български надписи. Подчертана е и необходимостта от отваряне на архивите на югославските тайни служби УДБА и КОС.

Сред акцентите са още стратегическото значение на Коридор VIII, подкрепата за изграждането на трансграничния железопътен тунел между България и Северна Македония и необходимостта от изпълнение на решенията на Европейския съд по правата на човека. /БГНЕС