Кръчмите, таверните и страноприемниците играят важна роля в революционния живот на масите. В кръчмата на Странджата в Браила българските хъшове кроят най-страстните планове за освобождение на отечеството от турско робство. През юни 1717 г. модерното масонство е родено в пивницата „Гъската и скарата“ в Лондон. Политическата кариера на Адолф Хитлер започва от бирарията Бюргербройкелер в Мюнхен и т.н. и т.н. На млацина е известно обаче, че историята на Съединените америкщански щати също започва от една кръчма и поляната пред нея. Първото сражение в американската революция довела до създаването на САЩ се разгоряло на разсъмване на 19 април 1775 г. пред таверната на Бакмън в градчето Лексингтън, щата Масачузетс. В тази кръчма бил щабът на командващия местната милиция (добровлочески отради) капитан Джон Паркър. Но нека разкажем предисторията.
Френско индианската война
Френско индианската война (1754-1763), известна още като седемгодишната война, е изтощителен конфликт на територията на Саверна Америка между Британската империя и нейните 13 колонии от една страна и Франция и нейните индиански съюзници от друга. Войната започва с победи на Франция и индианците, но в крайна сметка е загубена от тях най—вече в резултат на плътната британска морска блокада наложена над Канада. С мирния договор подписан в Париж (1763 г.) Франция отстъпва Канада на Британия а англичаните им връщат островите Мартиника и Гваделупа. Французите очакват от захарта произвеждана на карибите да печелят повече отколкото от огромните си владения в Северна Америка. Сметката им се оказва грешна. Колосалните разходи по време на седемгодишната война и за подкрепата на Американската революция (1775-1783) предизвикват финансов колапс на Франция и довеждат до избухването на Френската революция (1789-1799), която ще прекрои политическата карта на цяла Европа.
Великобритания, макар и победител също е пред фалит заради огромния дълг от 133 милиона лири натрупан по време на войната и липсата на пари за издръжка на войските в Америка. Крал Джордж III (1760-1820) решава запълни огромната дупка в хазната като обложи с данъци колониите. Опитът на краля безцеремонно да изстиска пари от колонистите обаче среща съпротива.
Поробената Америка
От 1706 г. Великобритания има изборен парламент, в който обаче е представен само елитът – богатите и благородниците. Обикновените хора нямат право на глас. През 1760 г., когато Джордж III става крал, от около 8 милиона британци само 250 000 (3% от населението) имат право на глас. Това класово неравенство е трансформирано и в 13-те колонии в Америка (които впоследствие ще станат първите 13 щата основали САЩ). В Масачузетс например, колонистите сами избират свои представители в местното Събрание и в Съвета към назначения от краля Губернатор, но право да гласуват имат само белите мъже притежаващи недвижима собственост. Жените, бедните и цветнокожите са лишени от това право. Но дори богатите американци са в унизително положение защото най-важните решения, които ги засягат (за данъците например) се вземат от крал Джордж и парламента в Лондон, където те нямат представителство. Така Лондон им налага цяла серия от днъци и такси без да се интересува от тяхното мнение. Естествено лидерите на колонистите заявяват, че това е робство и тирания и започват открито да пропагандират кампания за освобождението на „поробената“ по техните думи Америка.
Откраднатите оръдия
В нощта на 16 септември 1774 г. американски патриоти открадват две малки бронзови оръдия от бритнаски военен склад в центъра на Бостън и ги скриват в градчето Конкорд (на около 30 км.). До пролетта на 1775-та английските шпиони локализират местоположението на оръдията и докладват, че в Конкорд са складирани и мускети, муниции и 100 бурета с барут. Губернаторът на Масачузетс - генерал Томас Гейдж (бивш главнокомандващ бритаската армия в Америка) съобщава за това в Лондон и на 16 април получава заповед от крал Джордж незабавно да действа срещу потенциалните бунтовници. Бунтовниците всъщност са хората от доброволчески отряди (милиция), в които членуват повечето местните мъже на възраст над 16 години. В ноща срещу 19-ти април корпус от 700 бритнаски гренадири тръгва към Конкорд. Двама от американските патриоти научават това, яхват коне и препускат по различни пътища в нощта за да предупредят другарите си, че британците идват. Те се добират до кръчмата на Бакмън в Лексингтън – градче на десетина километра преди Конкорд и алармират местната милиция.
Кръчмата на Бакмън
Таверната на на семейство Бакмън е запазена и в момента в центъра на Лексингтън, Масачузетс, но сега е музей. На 19 април 1775 е била действаща кръчма, в която е разположен щабът на доброволците ръковаден от капитан Джон Паркър. Както във всяка кръчма тук се сервира алкохол – ром, пунш, вино и бира. Менюто е „fare“ – каквото има за ядене за деня – зеленчуци от градината, картофи, тиква, дива пуйка, фазан или заек, ако някой е имал успешен лов, хляб сладкиши и много често боб приготвен с меласа. Ако днес влезете в таверната ще видите автентичните готварснките принадлежности, които още стоят около пещта и камините, масите, отделните помещения за жени, за мъже и за прислугата.
Капитън Паркър е в кръчмата заедно с около 70 от неговите доброволци, когато към 4:30 сутринта научават, че британските войници вече са наблизо. Паркър заповядва на хората си: „Оставете войниците да минат! Не ги закачайте ако не стрелят първи!“. (Години по-късно един от участниците, Уилям Монро твърди, че капитанът всъщност казал: „Стойте в готовност, не стреляйте ако не стрелят срещу Вас, но ако те искат да има война, нека тази война започне тук!“.)
70-те доброволци се подреждат на поляната пред кръчмата а срещу тях се строяват 700 британски професионални войници. И тогава се случва една от
най-големите загадки в американската история.
Според британците техен офицер заповядал: „Оставете оръжията на земята, проклети бунтовници!“. Вместо това капитан Паркър наредил на хората си да се разпръснат. Но точно в момента, в който слънцето се показва на хоризонта се чува изстрел и веднага след това рота британски войници изгърмява срещу патриотите остовяйки на земята осем убити и десет ранени. От британците един е ранен. 235 години са минали от тогава и стотици историци са опитвали да раберат кой произвежда този първи изстрел на войната за независимост на Америка но не могат. Спомените на участниците в престрелката тотално си противоречат и никой не иска да поеме отговорността за първия изстрел проворкирал войната.
След прстрелката пред кръчмата британците продължават към Конкорд а жителите на Лексингтън бият камбаните за тревога. За няколко часа над 3000 доброволци от околните селища се събират и започват да преследват британците. Равносметката в края на деня е: доброволци - 49 убити, 39 ранени, 5 изчезнали; британски войници – 73 убити, 174 ранени, 53 изчезнали. На следващата сутрин 15 000 америкнаски доброволци обсаждат Бостън. Войната за независимост е избухнала!
Автор: Пламен Петков
