В сърцето на Микронезия се намира една от най-изолираните държави в света – островната страна Науру, която посреща по-малко от 200 туристи годишно и често е определяна като най-слабо посещаваната държава на планетата.
С площ от едва 21 кв. км Науру е третата най-малка страна в света, а населението ѝ наброява около 12 000 души. Островът може да бъде обиколен с кола за по-малко от половин час.
На пръв поглед мястото предлага типичната тропическа идилия – бели плажове, коралови рифове и палми. Зад тази картина обаче се крие по-мрачна реалност – около 80% от територията е необитаема и силно засегната от десетилетия добив на фосфати.
Австралийският пътешественик Ноел Филипс посещава Науру в началото на 2026 г. и разказва за преживяването си в свой видеоблог. Той споделя, че е бил едва 13-ият турист, получил разрешение да влезе в страната за годината.
Още с пристигането си той започва да изследва острова – от плажовете до така наречената зона „Топсайд“, където пейзажът напомня на постапокалиптичен свят. Най-силен шок обаче предизвикват цените в местните магазини.
Заради почти пълната зависимост от внос, храната пристига веднъж седмично с товарни кораби. Пресните продукти са изключително скъпи – едно манго може да струва около 20 австралийски долара, докато замразените храни са значително по-достъпни.
Тази зависимост от евтини, преработени продукти е сред основните причини Науру да бъде сред страните с най-високи нива на затлъстяване в света. Близо 95% от населението е с наднормено тегло, а над 40% страдат от диабет тип 2.
Причините се коренят в миналото. През 60-те години на ХХ век Науру за кратко е една от най-богатите държави в света на глава от населението, благодарение на огромните си фосфатни залежи. Интензивният добив обаче унищожава природната среда и прави традиционното земеделие почти невъзможно.
Днес, след изчерпването на ресурсите, островът разчита в голяма степен на финансова подкрепа от Австралия. Вътрешността му е осеяна с дълбоки ями и остри варовикови скали, без реки и естествени пристанища.
До Науру се стига трудно и скъпо – полетът от Австралия отнема около пет часа, а самолетите са ограничени. Цените на билетите често надхвърлят 1000 паунда в едната посока.
Настаняването също е ограничено – има едва няколко хотела и апартаменти. Най-големият хотел разполага с около 100 стаи, а други варианти предлагат по-скромни условия.
Заради малките размери на острова няма таксита, а придвижването става основно с наети автомобили, обществен транспорт или пеша.
