От 1 февруари българският лев окончателно ще бъде заместен от еврото като платежно средство. Това е краят на една продължила 145 години история, която завършва достойно, също както тези на валутите и на другите страни, които, вече заедно с България, членуват в еврозоната. Има хора, които изпитват носталгия по лева, има и ронещи крокодилски сълзи, но изглежда преобладават тези, които виждат в замяната важна крачка в напредъка на България.
Кратка история на лева
През 1880 г. с приемането на Закона за правото на рязане на монети в Княжество България се създава българската парична единица "лев", а на следващата година са отсечени и първите монети.
БНБ започва да емитира банкноти през 1885 г. и се налага да измине труден път, докато недоверието на хората към банкнотите бъде преодоляно и бъде установен златен стандарт. През 1907 година банкнотите по този стандарт стават повече от тези по сребърния. През годините до началото на Балканската война в България на практика функционира система на златен стандарт, като ажиото между среброто и златото е ликвидирано и левът поддържа устойчив курс спрямо валутите на Латинския валутен съюз (създаден през 1865 и първоначално обхващащ Франция, Белгия, Италия и Швейцария, а впоследствие се присъединяват още държави).
Краткият период на стабилност на лева е прекъснат от Балканските и Първата световна война, които предизвикват силна инфлационна вълна. За периода на войните стойността на българския лев намалява около 14 пъти. След края на войната Бългапия се опитва да стабилизира лева на новото му обезценено ниво, като фиксира курса му към американския долар. Голямата депресия, със силната дефлация и натиска върху бюджетите, променя коренно световната финансова система в посока към отказване от златния стандарт.
През Втората световна война левът претърпява силна инфлация, като за периода 1939 – 1945 година паричното обращение нараства 14 пъти, а стойността на лева пада 12 пъти. За да запази поне формално покритието на лева, от 1942 година правителството започва да издава съкровищни бонове (с номинал 8 милиарда лева само през първата година), които се приемат за законно платежно средство.
Заради високата инфлация през 1951 година е проведена парична реформа, при която номинално 100 стари лева са заменени с 1 нов лев. През 1962 г. се извършва втора деноминация – този път при съотношение 10 към 1.
Следват две десетилетия на относителна стабилност на лева, но след 1989 година идват нови сътресения. Най-мощната инфлационна вълна и през зимата на 1996/1997 година. Това довежда до установяването на валутния борд през 1997 година и фиксирането на курса на лева към германската марка на 1 марка = 1000 лева.
През юли 1999 година левът отново е деноминиран при съотношение 1000:1, като курсът на новия лев към германската марка е фиксиран на 1 лев = 1 марка. При въвеждането на еврото през 1999 г. курсът не е променен, като стойността на лева е обвързана с тази на еврото при съотношение 1,95583 лева = 1 евро. С договора за влизането си в Европейския съюз България официално поема ангажимент за присъединяване към еврозоната.
Идва краят на пазаруването с левове
31 януари 2026 г. е последният ден, в който българският лев е валидно платежно средство.
От първия ден на февруари 2026 година еврото става единственото законно платежно средство в Република България, припомня Комисията за защита на потребителите (КЗП). Потребителите трябва да плащат в евро, а търговците да приемат, обслужват плащания и връщат ресто само в евро. Възможността за плащания в двете валути изтича на 31 януари. Законът за въвеждане на еврото в Република България обаче задължава цените да се показват както в евро, така и в лева до 8 август 2026 г. За безпроблемното протичане на процесите КЗП препоръчва на търговците набавянето на достатъчно количество монети в евро. Тези от тях, които не спазват правилата за двойно обозначаване, правилно превалутиране, прозрачно ценообразуване или други изисквания на закона, подлежат на санкции от страна на КЗП и останалите контролни органи.
Комисията ще продължи със засилените проверки и за необосновано покачване на цените.
Към 30 януари 2026 г., ден преди края на периода на двойно обращение на лев и евро в България, общият обем на банкнотите и монетите в левове в обращение възлиза на 7,7 млрд. лева. Това представлява 75 на сто изтеглено наличнопарично обращение в левове спрямо началото на 2025 г., съобщиха от Българската народна банка.
От централната банка посочват, че към момента в обращение са пуснати евробанкноти и евромонети на обща стойност над 6,1 млрд. евро, което осигурява нормалното функциониране на платежната система и обслужването на потребностите на икономиката и населението.
