Втори футболист от легендарната Пенева чета си отива без време. 2026 година със сигурност е една от най-черните в българския футбол. На 3 януари България се сбогува с треньор номер едно на всички времена Димитър Пенев, а във вторник си отиде и Капитана Боби Михайлов. Там, където ги чака друга легенда - Трифон Иванов.
Борислав Михайлов е сред легендарните имена в историята на българския футбол и противоречив ръководител по-късно на българския футбол.
Професионалният му път на терена продължава близо две десетилетия и е белязан от сериозни клубни успехи, множество участия с националния отбор.
Прочети още
Михайлов е обявен за Футболист №1 на България през 1986 г. и е смятан за най-успешния вратар в българския футбол изобщо.
Неговото име ще бъде записано със златни букви в историята на Левски. Дебютира през 1981 г. и остава под рамката на родния клуб 8 години - до 1989 г. Със „сините“ печели 3 титли на България – 1984, 1985 и 1988 г., 3 Купи на България – 1982, 1984 и 1986 г.
В този период се утвърждава като един от най-добрите вратари в България, а през 1986 г. е избран за Футболист №1 на България. Приз, който рядко отива при вратар.
След падането на невидимата соцстена, която пречи на големите ни футболисти да играят в чужбина, трансферът не закъснява. Той играе за „Беленензеш“ (Португалия), „Мюлуз“ (Франция), „Рединг“ (Англия) и „Цюрих“ (Швейцария).
Преди да прекрати кариерата си през 1998 г. той играе за „Ботев“ Пловдив и „Славия“.
Националният отбор
Боби стига до легендарния си статус в националния отбор на България. Дебютира на 4 май 1983 година срещу Куба в София (3:2), а последния си мач с националния екип играе 15 години по-късно - на 5 юни 1998 година срещу Алжир, отново в София (2:0).
Записва 102 мача – второ постижение в класацията на всички времена за България. От тях 60 са като капитан, което остава абсолютен рекорд до днес. Пази вратата на нациналите на три световни първенства – 1986 г. в Мексико, 1994 г. в САЩ и 1998 г. във Франция, както и на европейското първенство през 1996 г. в Англия.
Участието му на Мондиал 1986 г. е първият му голям форум. България достига до осминафинал, където отпада от Мексико след продължения.
Великият момент - САЩ 1994 г.
Най-ярката и незабравима страница в кариерата на Боби Михайлов, както и на целия български футбол досега, е Мондиал 1994 в САЩ. Той е капитан и титулярен вратар на „златното поколение“ на България, водено от Христо Стоичков, Красимир Балъков, Йордан Лечков, Трифон Иванов, Наско Сираков и сие.
Михайлов изиграва 7 мача на турнира и допуска само 4 гола до полуфиналите, което е изключително постижение за един вратар. България започна със загуба в групите срещу Нигерия, но след победи над Гърция (4:0) и над Аржентина (2:0) се класира за осминафиналите срещу Мексико.
Оспорваният мач стига до драматичен дуел с дузпи след 1:1 в редовното време и продълженията.Тук идва най-великият момент в кариерата на Михайлов. Той спасява две дузпи и класира България на четвъртфинал. Там следва друг "златен" мач за историята - България побеждава Германия с 2:1 с головете на Стоичков и Лечков. На полуфинала, след съдийска подкрепа гум от Италия с 1:2, а в мача за 3-4 място губим с 0:4 от Швеция.
Въпреки загубата, четвъртото място остава върхово постижение, а Михайлов е сред героите, които изграждат легендата за Пеневата чета.
След триумфа в САЩ Михайлов продължава да бъде капитан и титуляр, участва на Евро 1996 в Англия, където България отпада в груповата фаза. Последното му голямо участие е на Световното първенство във Франция през 1998 г., където България не успява да преодолее групата.
Той се оттегля от националния отбор през 1998 г. след близо 16 години.
Ръководител на БФС
Силната кариера като футболист катапултира Боби Михайлов в БФС година, след като окачва бутонките. Става заместник на Иван Славков, а от 21 октомври 2005 г. застава начело.
Той е най-дълго управлявалият президент в историята на Българския футболен съюз - остана на поста близо 19 години. По време на неговото управление БФС реализира инфраструктурни проекти, засилва международните връзки, но за феновете остава горчилката заради неуспехите на националния отбор. Това доведе и до подаване на два пъти на оставката на Михайлов.
Един от най-видимите му проекти е изграждането на Националната футболна база в Бояна. Строежът започна около 2010–2011 г. и завърши като модерен комплекс за националните отбори, с терени, хотели и тренировъчни съоръжения. Под негово ръководство БФС стана една от първите напълно дигитализирани футболни федерации в света – процес, който получи висока оценка от ФИФА и УЕФА. Въведоха се електронни системи за регистрация на играчи, конкурси и управление на състезанията.
От 2011 г. Михайлов беше член на Изпълнителния комитет на УЕФА, което му осигури силни връзки с европейските и световните футболни институции. БФС получаваше редовно финансиране по програми на УЕФА и ФИФА, част от което отиваше за инфраструктура и проекти.
Най-тежкият удар за Боби Михайлов и ръководството на БФС е пълната липса на класиране за голям форум след Евро 2004 г.
Най-тежките моменти по време на управлението на Борислав Михайлов
Дан Тан и „черното тото“
Един от най-тежките скандали, в които се замесва името на Михайлов, е случаят от края на 2010 г.. Тогава е заснет да празнува Нова година в Сингапур с Дан Тан, известен като бос на азиатското „черно тото“ и Костадин Хаджииванов-Коце Маца. Малко след това се игра приятелският мач Естония – България (2011 г.), който ФИФА разследва за манипулация. Главният съдия беше арестуван в Унгария, а мачът беше анулиран. Радж Перумал (дясна ръка на Дан Тан) в книгата си нарече българите „партньори“ на схемата.
Расисткият скандал
Расисткият скандал по време на мача България – Англия през октомври 2019 г. пък предизвика най-голям отзвук извън България. Тогава, по време на квалификационен мач за Евро 2020 в София, фенове отправяха расистки обиди към чернокожите футболисти на Англия. Мачът беше прекъсван два пъти, а английската преса раздуха инцидента, който се превърна в една от темите в европейските медии по това време. Премиерът по това време Бойко Борисов публично призова Михайлов да подаде оставка. Михайлов подаде оставка, но по-късно се върна на поста. Това е един от случаите, заради които България беше критикувана тежко от УЕФА и ФИФА.
Протестите на феновете
След години на недоволство заради лоши резултати на националния отбор и обвинения в корупция, феновете организираха големи протести в София. По време на мача с Унгария се стигна до сблъсъци с полицията и използване на водни оръдия. Протестите бяха насочени срещу цялото ръководство на БФС. Под огромен обществен натиск той подаде за втори път оставка.
