Сделката за край на войната между Русия и Украйна е "95% готова", заяви Доналд Тръмп след срещата си с Володимир Зеленски в Мар-а-Лаго през уикенда. За съжаление, оставащите 5% включват "дребния" детайл Владимир Путин да се съгласи на нея – а за това има твърде малко индикации. Вместо това, твърдението на Тръмп изглежда като поредното от дългата поредица прекалено оптимистични изказвания, предвещаващи бърз край на конфликта – започвайки още от предизборното му обещание, че ще спре войната за 24 часа.
Всъщност всеки трезв наблюдател, който вижда колко много работа остава, преди да бъде обявен траен и устойчив мир, би реагирал на твърдението за тези "95%" по същия начин, по който Зеленски реагира на думите на Тръмп от неделя, че "Русия иска да види Украйна успешна": със смесица от недоверие и шокирано недоумение.
Откакто в средата на ноември изтече проектът на американския мирен план – който в основата си представляваше набор от руски искания – няколко предполагаеми крайни срока за постигане на мир дойдоха и си отидоха. Сделка до Деня на благодарността и мир до Коледа се оказаха точно толкова невъзможни, колкото и звучаха. През всеки кръг от разговори основните факти останаха непроменени. Руските представители многократно заявяват, че войната ще приключи едва когато бъдат отстранени нейните "коренни причини" – мъглява формулировка, която предполага Русия да запази някаква форма на военен или политически контрол върху бъдещето на Украйна.
Украйна е изправена пред най-тежката си зима досега и мнозина са готови за трудни компромиси, но ситуацията все още не е толкова критична, че капитулацията да бъде вариант. Междувременно Путин не дава признаци, че ще се откаже от своите максималистични цели, а Тръмп не показва воля да упражни натиск върху него в тази посока. Докато някой от тези фактори не се промени, е трудно да се види как би могла да се оформи една трайна сделка.
Дипломатическият ход на европейските съюзници на Украйна е съсредоточен върху това да задържат Вашингтон ангажиран с Киев и да не позволят на Тръмп да прекрати американската помощ (като например споделянето на разузнавателна информация), която остава от решаващо значение за украинските военни усилия. Европейските приятели на Зеленски също така настояват за гаранции за сигурност, подкрепени от САЩ, които да подсилят позицията на Киев след евентуалното (но все още неясно) мирно споразумение.
Тръмп обяви напредък по тези гаранции за сигурност през уикенда, но много неща остават неясни и не е ясно как биха работили те на практика. Вероятно Русия ще наложи вето на всеки сериозен ангажимент за разполагане на западни сили в Украйна или за даване на гаранции от типа на тези в НАТО. Това означава, че всякакви реални гаранции би трябвало да бъдат наложени на Русия, а не да бъдат част от договорен мир. Подобна стъпка изглежда малко вероятна: нито САЩ, нито Европа са готови да влязат във война с Русия заради Украйна сега, и е малко вероятно да се съгласят на нещо, което би ги задължило да го направят в бъдеще.
Няма никакви признаци, че Тръмп е готов да наложи каквото и да било на Путин. Той продължава да оставя впечатлението, че просто едва търпи притиснатия до стената Зеленски, докато същевременно остава очарован от автократа в Кремъл. Това пролича отново по време на срещата през уикенда: нито един американски официален представител не посрещна украинския президент при слизането му от самолета в Маями – в рязък контраст с червения килим и личното посрещане от Тръмп, на които Путин се радваше в Аляска през лятото. Показателно беше също, че Тръмп се е обадил на Путин – разговор, иницииран от самия Тръмп по твърдения на Кремъл – точно преди срещата със Зеленски.
Дори Русия в крайна сметка да се съгласи на примирие, далеч не е ясно какви механизми би могъл да приложи Западът, за да гарантира, че Москва ще го спазва. Ако няма примирие и сделка, Украйна остава пред два обезсърчаващи сценария: в единия страната успява да продължи борбата и да удържи фронта, докато промяна в руския политически или икономически климат не принуди Кремъл да стане по-склонен на компромис; в другия ситуацията в Украйна става толкова тежка, че Киев в крайна сметка е принуден да приеме мъчителните условия на Москва.
Анализ на Шон Уокър, "Гардиан"
