Хората от хилядолетия си предават предсказания за края на света и го свързват с най-различни дати, но за много американци  той е бил почти факт на 12 ноември 1833 година, когато нощното небе сякаш експлодирало в хиляди ярки светлини, особено над южната част над страната. Гледката била така стряскаща, че много хора, не само в религиозните общности, повярвали, че идва краят на света. Робовладелците от една плантация в Тенеси дори казали на робите си подробно къде се близките им и кои са родителите на някои от тях в очакване на Деня на страшния съд. Явлението е било видимо по целия американски континент и предизвикало силен отзвук в пресата. В Илинойс един вестник описал гледката, че "сякаш самото небе изглеждало в пламъци". Издание от Алабама писало за "хиляди светещи тела". В Бостън са пресметнали, че е имало над 240 000 "падащи звезди" по време на забележителното зрелище. Индианците лакота (познати още като сиукси, дакота) били така разтърсени от събитието, че нулирали календара си, за да го отбележат. Джоузеф Смит, пътуващ с мормонски бежанци, отбелязал в дневника си, че това със сигурност е знак за Второто пришествие. Ейбрахам Линкълн, Фредерик Дъглас и Хариет Тъбман, наред с много други, са описали невижданото зрелище. Нощта на 12 ноември 1833 година стана известна като "Нощта, в която паднаха звездите".

Прочети още

Отдавна е ясно, че за щастие тази нощ не е била краят на света, но пък привлече вниманието на хората към едно рядко и впечатляващо небесно явление, което се повтаря, макар и не така сензационно, както в онзи ден над американския континент. Всяко година в средата на ноември Земята минава през Леонидите - огромен метеоритен поток, оставащ след кометата Темпъл-Татъл. Горящото небе над Америка Пикът на явлението е около 17-и ноември, по това време има силни метеоритни дъждове. Има ярко изразена периодичност от около 33 години, съответстваща на връщанията на кометата-прародителка към Слънцето. Последният път кометата премина своя перихелий през 1998 г., и отново ще се върне чак през 2031 г. Интензивността на метеоритните дъждове варира от година на година и зависи от плътността на потока, през който преминава Земята. Метеорите са малки частици прах с размери на зрънца или песъчинки, които летят със скорост 253 000 км в час. Те изгарят при навлизане в земната атмосфера и това изглежда много впечатляващо за наблюдаващите хора. 189 години след неописуемото светлинно шоу в Америка то

все още остава ненадминато и споменът за него не е избледнял.

Викторианската писателка по астрономически теми Агнес Клерк писала, че "небето бе осеяно във всички посоки със светещи следи и озарено от блестящи огнени топки". Тя споменала за пресмятане на броя на видените "падащи звезди" в Бостън, направено когато те се поразредили, защото преди това "броят им бил отвъд всякакво пресмятане". Според изчисленията по занижени стойности през 9-те часа на светлинното шоу са видени 240 000 метеора.

Прочети още

Коренните жители от няколко племена, освен лакота, също са отбелязали небесното чудо. То също е наблюдавано и останало в паметта е на мормоните по бреговете на Мисури, които били прогонени от заселниците. Джоузеф Смит, основател на църквата "Светци от последния ден" го е отбелязал в дневника си като знак за наближаването на Второто пришествие. Известна е историята на малката Аманда Янг, свидетелка на събитието. Тя е родена като роб и починала на преклонна възраст през 1920 година, а случката е преразказана през 2010 година от праправнучката й. Аманда била събудена от крясъци посред нощ и когато излязла навън, видяла неописуемото небесно зрелище. Звездите падали почти на земята, но изгаряли малко преде това. Робите били много уплашени, започнали да се молят, вдигали шум и белите господари излезли да видят какво става. Когато видели горящото небе, белите събрали робите на една място а започнали "без причина" да разказват на всеки от робите си какво е станало с родителите и близките му, къде са продадени и къде се намират сега. Възрастните роби били много радостни да научат къде са роднините им. Господарите смятали, че идва Денят на Страшния съд. Сто години след пламналото небе случаят още вълнувал хората, а за някои бил извор на вдъхновение. Франк Пъркинс от Алабама написал песента "Stars Fell" ("Звездите паднаха"), с текст на Мичъл Париш. Един от най-старите известни записи на песента е от 1934 година, в изпълнение на оркестъра на Лий Ломбардо, с вокал брат му Кармен. Леонидите ще могат да бъдат видени и тази година, макар че шоуто няма да е като през 1833 година. Пикът в активността им ще бъде в понеделник, 18 ноември. Дейвид Муур от Astronomy Ireland обаче смята, че най-добре ще се виждат около 3 часа сутринта в събота, 16 ноември. Обикновено могат да бъдат забелязани около 15-20 "падащи звезди" в час. Според Муур тази година луната ще осветява нощното небе и това ще направи наблюдението им по-трудно. Ако обаче нощното небе е чисто, космическото шоу ще може да бъде видяно.