Българи държат едни от най-странните рекорди в света, записани дори в Книгата на Гинес. България отдавна е на световната карта с традиционното си културно наследство и хилядолетна история, но и днес се намират смели сърца, които да покажат, че българският дух е неукротим.
Разбира се, че именно традициите в страната са в основата на поставянето на такива рекорди, обобщават от БГНЕС.
Един от най-ярките примери за това е Стефан Янев от Смолян, записан в Книгата на Гинес с най-дългото си свирене на гайда. През 2008 г. като част от опит за вписване в Книгата, Янев свири на гайда близо 25 часа в сърцето на София – в Националния дворец на културата.
През 2024 г. в село Гела се проведе състезание, което се счита за подготовка за записване на световен рекорд. Целта бе да се постави нов световен рекорд за най-дълго свирене на гайда на открито, без почивка, а събитието е част от събора „Гайдарско надсвирване“ и е насочено към привличане на ентусиасти, които да се включат в този опит.
България държи рекорда и за най-дългата мартеница в света
Най-дългата мартеница, призната от „Гинес“, е създадена от три седмокласнички от Русе - Мирослава Ивайлова, Анастасия Великова и Славена Данева през 2014 г. Бяло-червените конци са с дължина е 10 747,20 метра. Изработката на мартеницата е продължила цяла година, с ежедневна работа по два часа, като всяко момиче е правило средно по 20-30 метра на ден. Рекордът на русенските ученички е измерен на 28 февруари 2014 г. и официално потвърден и записан в книгата на Гинес няколко месеца по-късно. Предишният рекорд за най-дълга мартеница също е български и принадлежи на Лена Дичева от Стара Загора, чието творение от 2002 г. е дълго 12 метра.
През 2008 г. българският китарист Георги Георгиев счупи рекорд на "Гинес" за най-дълго свирене на бас-китара
Родният музикант издържа на темпото цели 49 часа, подобрявайки предишното най-добро постижение - с час по-малко. По този начин басистът на група "Диалог" става вторият наш сънародник, който влиза в прословутата книга на Гинес със свирене на китара. Преди него това вече стори Бисер Рачев, който бе признат за най-бързо свирещият човек на планетата. За това си умение той бе наречен "поразяващата ръка“.
През 2014 г. варненският барман Пенчо Пенчев влезе за четвърти път в книгата за рекорди на Гинес. Той подобри постижението за най-много коктейли – 2014. Пенчев регистрира първия си рекорд през 2002 г. Две години след това италианци правят по-голям брой коктейли, заради което през 2005-а варненецът отново показва, че е №1. През 2010 г. Пенчев прави третото си най-добро постижение, а сега вече има четвърти рекорд.
Иванка Иванова е носителят на рекорда за най-много прически, оформени за осем часа. Те са 330 на брой, а рекордът е поставен на 4 декември 2016 г. в град Пазарджик.
Най-голямата непубликувана кръстословица с 93 769 термина е създадена от Христо А. Йоницов, проверена в София, България, на 3 юни 2014 г.
Най-сладкият рекорд е този за най-голяма мозайка на логото на бонбоните "M&M". Нейните размери са почти 50 квадратни метра - 49,59. Тя е създадена от Mars Incorporated в София, България. Рекордът е потвърден на 29 септември 2017 г.
През 2009 г. българският гросмайстор Кирил Георгиев влезе в Книгата на рекордите на Гинес, след като игра на шах с общо 360 противници, победи 280 от тях, направи 74 ремита и загуби само 6 партии. Месеци по-късно той получи официален сертификат, че е вписан в Книгата.
През септември 2018 г. Смиляна Захариева е вписана в Книгата на Гинес като жената с най-силния глас на планетата. Рекордът е поставен с песента „Излел е Делю хайдутин“, когато е измерена звукова мощност от 113,8 децибела.
А най-първият българин, вписан в Книгата на Гинес, е Радослав Николов-Джани, бивш футболист на Ботев Пловдив
През 1984 г. той прави 43 обиколки на стадион и в продължение на 18 километра и 100 метра не спира да жонглира с футболната топка. Всичко това се случва за 2 часа 57 минути и 3 секунди, като Джани удря топката 18 000 пъти. Три години по-късно бие собствения си рекорд и успява да измине 32 километра без да изпуска топката на земята.
Таксата за кандидатстване за рекорд на "Гинес" е 4500 лири, а отделно се поемат пътните разходи и престоя на журито, което наброява трима души. Финансова награда няма, а само морална такава, като победителят получава сертификат, че е включен в Книгата на Гинес.
