Договорът с „Боташ“ отново стана актуален покрай визитата на турския министър на външните работи Хакан Фидан у нас, където той имаше разговори с премиера Румен Радев и министъра на външните работи Велислава Петрова. От българска страна се твърди, че турските партньори искат предоговаряне на договора.

Ето ключовите въпроси:

1. Какво представлява договорът?

На 3 януари 2023 г. между държавните компании „Боташ“ и „Булгаргаз“ подписано споразумение, което дава на България достъп до турската газопреносна система и до пет терминала за втечнен природен газ (LNG) на територията на Турция. Срокът на договора е 13 години, а договореният капацитет е до 1,5 милиарда кубически метра природен газ годишно. 

По време на подписването българското служебно правителство определя споразумението като „историческо“, защото за първи път Турция предоставя на чуждестранна компания достъп до своята LNG инфраструктура. 

2. Защо беше подписан договорът?

Договорът е сключен след драматичните събития през 2022 г., когато Русия спря доставките на природен газ за България след отказа на София да плаща в рубли. България трябваше спешно да намери алтернативни източници на природен газ и нови маршрути за доставка. 

Основната идея е България да може:

-да купува LNG от всяка държава в света; 
-да разтоварва танкерите в турските терминали; 
-да регазифицира газа в Турция; 
-да го транспортира по турската мрежа до българската граница. 

Според тогавашния министър на енергетиката Росен Христов това трябваше да реши проблема с ограничените възможности за разтоварване на LNG в региона и да гарантира енергийна сигурност на България. 

3. Как Турция представя договора?

В турските официални изявления и в голяма част от турските публикации договорът се представя като:

-стратегически успех за Турция; 
-доказателство за нарастващото значение на турската енергийна инфраструктура; 
-инструмент за повишаване на сигурността на газовите доставки в Балканския регион и Европа; 
-пример за успешното превръщане на Турция в регионален енергиен център. 

Турските представители подчертават, че Турция е помогнала на България в момент на енергийна криза и че договорът е сключен по взаимно съгласие между двете държавни компании. 

4. Каква е турската гледна точка за сегашния спор?

От турска гледна точка:

-договорът е законен и доброволно подписан; 
-„Боташ“ е осигурила инфраструктурата, за която се е ангажирала; 
-резервираният капацитет трябва да бъде заплащан независимо дали се използва напълно; 
-финансовите проблеми произтичат от недостатъчното използване на резервирания капацитет от българска страна, а не от неизпълнение от страна на Турция. 

Турските публикации рядко поставят под въпрос самия договор. Вместо това те приемат за даденост, че подписаните условия трябва да бъдат изпълнявани. 

5. Какви са българските критики?

През 2024–2026 г. в България се появяват сериозни критики към договора.

Основните аргументи са:

-България плаща значителни фиксирани такси за резервиран капацитет; 
-част от този капацитет не се използва; 
-натрупват се големи финансови задължения; 
-договорът може да е икономически неизгоден за България. 

Именно заради тези финансови последици българските институции започват проверки на начина, по който е подписано споразумението. 

6. Защо договорът е толкова важен за стратегията на Ердоган?

Според турските енергийни среди и анализатори договорът с България е само част от много по-голям проект.

Целта на президента Реджеп Тайип Ердоган е Турция да се превърне в газов хъб за Югоизточна Европа.

Това означава Турция да не бъде само транзитна държава, а място, където:

-постъпва газ от различни източници; 
-газът се съхранява, смесва и препродава; 
-се формира регионален пазар; 
-европейските държави купуват газ чрез турската инфраструктура. 

В тази стратегия България има особено значение, защото е първата сухопътна връзка на Турция с пазара на Европейския съюз. Затова в турските среди договорът с България често се разглежда като тест за жизнеспособността на целия проект за турски газов хъб. 

7. Въпросът за руския газ

Това е една от най-спорните теми около договора.

Официалната българска и турска позиция при подписването е, че споразумението осигурява достъп до LNG от световните пазари и до алтернативни източници на доставка. 

В същото време още от 2023 г. анализатори и коментатори в Европа изразяват опасения, че през турската система може да навлиза и руски газ, който след това да достига европейския пазар чрез Турция. Тази тема присъства както в медийни анализи, така и в обществените дискусии. 

Важно е да се отбележи, че самият договор не е договор за покупка на руски газ. Той е договор за достъп до инфраструктура. Въпросът за произхода на конкретните количества газ зависи от отделните търговски доставки. 

8. Какво показва практиката след подписването?

Още през април 2023 г. първият LNG танкер по схемата „Боташ“–„Булгаргаз“ пристига в Турция. Газът е с произход от Съединените щати и се използва чрез инфраструктурата, предоставена по договора. Това показва, че споразумението реално започва да функционира скоро след подписването си. 

През следващите години договорът продължава да се използва за доставки на LNG към България. Дори през 2026 г. нови доставки на LNG за България са организирани чрез достъпа до турската инфраструктура, осигурен от договора. 

9. Какво почти не се казва в Турция?

Турските медии отделят значително по-малко внимание на:

-прокурорските проверки в България; 
-политическите обвинения между партиите; 
-въпросите за личната отговорност на участниците в подписването; 
-твърденията за щети за българската държава. 

За разлика от България, където темата е силно политизирана, в Турция тя се разглежда предимно като енергийна и търговска сделка. 

Заключение

От българска гледна точка договорът с „Боташ“ е спорен, защото съществуват опасения за високи разходи, плащания за неизползван капацитет и потенциални финансови щети за държавните енергийни дружества. 

От турска гледна точка същият договор се разглежда като стратегически успех, който е помогнал на България да преодолее газовата криза след прекратяването на руските доставки и едновременно с това е укрепил позициите на Турция като бъдещ регионален газов хъб. 

Същността на спора не е дали договорът съществува или дали е изпълним. Спорът е дали икономическите условия, договорени през януари 2023 г., са били достатъчно изгодни за България и дали ползите от достъпа до турската инфраструктура оправдават финансовите задължения, които произтичат от него. І БГНЕС