Всеки ден милиарди хора по света сядат на масата с убеждението, че храната пред тях е безопасна. Нов доклад на Световната здравна организация (СЗО) обаче показва тревожна реалност – замърсената и опасна храна причинява около 866 милиона заболявания и 1,5 милиона смъртни случая годишно в световен мащаб.

Данните, публикувани дни преди Световния ден за безопасност на храните, разкриват, че проблемът е далеч по-мащабен, отколкото се смяташе досега. Освен човешката цена, последствията се измерват и в стотици милиарди долари икономически загуби всяка година.

Най-уязвими са най-малките
Особено тревожен е фактът, че децата под петгодишна възраст понасят непропорционално голяма част от последствията.

Макар да представляват едва около 9% от населението на света, те страдат от почти една трета от всички заболявания, свързани с хранителни инфекции. В много случаи става въпрос за тежки стомашно-чревни заболявания и диарии, които могат да се окажат фатални.

Според СЗО рискът не се ограничава само до бактериални инфекции. Опасни химически вещества, попаднали в храната, могат да окажат трайно въздействие върху развитието на детския организъм и мозък.

Изследването показва, че бактериите, вирусите и паразитите са причинили огромната част от регистрираните заболявания през 2021 г. В същото време именно химическото замърсяване стои зад по-голямата част от смъртните случаи.

По данни на СЗО около 73% от всички смъртни случаи, свързани с опасна храна, са резултат от излагане на химически замърсители. Най-сериозните рискове идват от неорганичния арсен и оловото, които могат да доведат до сърдечно-съдови заболявания, различни видове рак и тежки неврологични увреждания.

Само тези две вещества са били свързани с над един милион смъртни случая за една година.

Храните могат да бъдат замърсени по различни начини – чрез използване на замърсена вода, неправилно съхранение и обработка на продукти, както и вследствие на индустриално замърсяване на околната среда. След като токсични вещества като арсен, олово или метилживак попаднат в хранителната верига, тяхното отстраняване често е изключително трудно или дори невъзможно.

Докладът показва, че тежестта на проблема не е разпределена равномерно по света.

Африка и Югоизточна Азия формират близо три четвърти от всички случаи на заболявания, причинени от замърсена храна, както и около 60% от смъртните случаи в световен мащаб. Най-застрашени остават децата и хората в бедни общности, където достъпът до качествено здравеопазване, безопасна вода и модерни санитарни системи е ограничен.

Тези данни подчертават колко тясно е свързана безопасността на храните с общото социално и икономическо развитие на обществата.

Загубите не са само човешки
Последствията от хранителните заболявания се простират далеч отвъд здравния сектор.

Според оценките на СЗО през 2021 г. световната икономика е загубила около 310 милиарда долара под формата на пропусната производителност заради отсъствие от работа и намалена трудоспособност. Когато се отчетат разликите в покупателната способност между отделните държави, реалната икономическа тежест достига приблизително 647 милиарда долара.

Това превръща безопасността на храните не само в здравен, но и в икономически въпрос от глобално значение.

Експертите предупреждават, че проблемът може да се задълбочи през следващите години.

Както отбелязват авторите на изследването, климатичните промени увеличават риска от замърсяване на храните чрез по-чести екстремни метеорологични явления, промени в разпространението на патогени и по-високи температури. Паралелно с това нараства и проблемът с антибиотичната резистентност, което прави някои инфекции все по-трудни за лечение.

В изявление, цитирано от ООН, генералният директор на СЗО Тедрос Адханом Гебрейесус подчертава, че безопасността на храните не е абстрактен въпрос, а тема, която засяга всяко семейство и всяко хранене. Според него новите данни за първи път показват реалния мащаб на човешките и икономическите щети, причинени от опасната храна.

Предупреждение към правителства и потребители
Новият анализ на СЗО представлява и сериозен сигнал към правителствата по света. Организацията призовава за по-строг контрол върху хранителните вериги, по-добро наблюдение на рисковете и по-тясно сътрудничество между здравните, земеделските и екологичните институции.

Данните, публикувани чрез системата на ООН, показват ясно, че безопасността на храните вече не може да бъде разглеждана като второстепенен проблем. В свят, в който замърсяването, климатичните промени и глобалната търговия все по-силно се преплитат, качеството на храната се превръща в един от ключовите фактори за общественото здраве през XXI век.