„Америка ти дава възможността да покажеш какво можеш и да се развиваш. Колко много потенциал има в това! А ние, българите, сме много амбициозни зад граница, търсим възможности максимално да успеем. И успяваме, където и да отидем, с каквото и да се захванем...“
Тео говори бързо, задъхано, на моменти неволно превключва на английски, нали от 19-годишен целият му живот минава в Америка. Страст прозира в светкавичния разказ за живота му, страст към всичко, което прави.
Международно признатият режисьор и продуцент Теодор Караколев (Тео) е носител на EMMY - най-престижната награда за телевизионни продукции. С 3 поредни номинации. Показва снимка с красивата 40-сантиметрова статуетка на EMMY - женска фигура с крила, държаща атом. Спечелил е наградата за „Изключително постижение в отразяването на електронните спортове“, за турнира Valorant Championship.
Изградил е успешно име като създател на видео съдържание в Съединените щати, Европа и Азия. Само едно не ми е ясно: пеене, солфеж, пиано, перкусии и изведнъж - страст като оператор и видеограф?... Как музикантът, композитор, възпитаник на престижното училище „Бъркли“ се превръща в „човека-оркестър“ във всичко, свързано с видеопродукциите - видеограф, режисьор, продуцент? „Влюбих се във видеото, тази работа ме погълна и музиката остана на втори план“, признава Тео.
За първи път „от сто години“ си е позволил ваканция и обикаля из „добрата стара Европа“ - Амстердам, после Берлин. Преди това е снимал музикално видео в Женева. Решил е да използва ваканцията, за да даде първото си интервю за българска медия - за BG VOICE. Защото после, като се върне в Лос Анджелис, отново ще го погълне работата, която обожава и не приема като работа, а като върховен екстаз.
Прочети още
В Ел Ей го чака (и гледа котарака му, докато го няма), Асен Вапцаров, синът на Къци Вапцаров - много талантлив композитор на филмова музика (за когото BG VOICE разказа). Двамата са замислили нещо...
А животът му... той е поредица от Божии чудеса, за които Тео не е престанал да благодари. Роден е през 1992 г. в много бедно семейство. Баща му Томи Караколев е протестантски пастор и според Тео е един от малкото хора в България с каузата да помогне на циганите в Елин Пелин да се интегрират успешно.
„Най-интересното е, че баща ми е единственият протестант в нашето семейство от православни християни и винаги е имало спорове на тема религия“, допълва той.
Тео е второ поколение талантлив певец в Детския радиохор. Баба му и дядо му записват баща му и леля му в хора по време на социализма, после Тео и брат му Самуил. Там Тео пее 7 години, става и солист.
Записват го и на пиано и солфеж и всички го стимулират и подкрепят. До един момент, в който чува Hillsong united - австралийска християнска група. Солото на барабаниста в едно парче толкова силно го грабва, че се влюбва в барабаните.
Трудно убеждава майка си за барабаните, но накрая тя го записва на уроци при известната перкусионистка Мария Палиева. Влиза в Националното музикално училище „Любомир Пипков“ с перкусии и инструмента маримба.
Когато е на 9 години, майка му води него и брат му да се снимат като статисти във филмови продукции - за допълнителни доходи на семейството. Има и малка роля в италианския филм „Екзодус“. Докато чакат на снимачната площадка, Тео е погълнат от работата на снимачния екип - страст, която по-късно измества музиката в душата му.
Той композира от 15-годишен - съвременна класика ала фугите на Моцарт, а на 17 с приятели започват да пишат песни. Когато е на 18, написва песента „Still Love You“ на Тодор Гаджалов - финалист в „Гласът на България“, която няколко месеца се върти по радиостанциите. Постепенно започва да прави бийтове и вече на 19 сменя жанра и прави филмова музика.
През 2010 г. леля му, която е в Бостън, го окуражава да кандидатства едновременно в Бостънската консерватория и в Музикалния колеж „Бъркли“. „Баба ми и дядо ми - Тотка и Емил Караколеви бяха истинските „подстрекатели“ да кандидатствам в Америка“, казва Тео.
През 2011-а той цяла година свири по 12 часа дневно, за да се подготви за изпитите. Приет е и в двете училища с едно свое авторско парче на маримба, което от комисията много харесват. Той избира колежа „Бъркли“, където повече акцентират на съвременната музика.
Като „поредица от Божии чудеса“ определя Тео всичко, което му се случва след това, за да учи в „Бъркли“. От там му отпускат 10 хиляди долара стипендия от необходимите 19, 500. За да потвърди мястото си, трябва да внесе 500 долара, а той няма. Оказва се, че дядо му е направил спестовен влог още когато Тео е малък, и сумата е точно 530 долара - за таксата за потвърждаване и за трансфера.
Не може да кандидатства за виза, защото няма 40 хиляди долара на сметка. По някакъв абсолютен късмет дама от фондация „Америка за България“ казва, че ще декларира личния си банков акаунт, в който има 60 хиляди долара. Месец преди неговия дедлайн да кандидатства.
„Не можех да повярвам на очите си! Тази дама беше една от причините аз да отида в Америка - споделя Тео. - Там си казах, че ще се моля за Божие чудо. Всичко до момента беше Божие чудо - жената, която декларира нейни лични пари, дядо ми с абсолютния късмет да има точната сума, събирана 18 години.“
В Бостън двамата с леля му 9 дни преди началото на семестъра тръгват да търсят заем. Наивно. Никакъв шанс.
Тео пише на Нанси Зелцман - дамата, при която ще учи маримба, че не може да събере останалите 10 хиляди долара и ще трябва да се върне в България. Нанси пише имейл до отдела по стипендии:
„Тео е тук и не може да започне да учи, защото няма парите. А не е правилно, защото е един от кадрите, които училището има интерес да обучава“.
Вторник е, а лекциите започват в петък. Във вторник вечерта Тод Оливиер, завеждащ отдела по студентски стипендии, вика Тео.
„От финансовия факултет не са знаели, че нямам парите, и заради това не са ми дали пълна стипендия. Тод ми каза, че ще ми дадат пълна стипендия, а също и комплект безплатни компютри, специфични за композиране.
Не можех да повярвам. Беше сряда, в четвъртък се потвърди и в петък започна училището... И сега като казвам това, отново настръхвам... Късмет след късмет! Божие чудо! Вярвам, има го Божието чудо!“, вълнува се Тео.
Отпускат му пълна стипендия за 4 до 6 години. „Не исках да уча дълго време, исках да съм в индустрията по-бързо и за 3 години и половина избутах всичко“, споделя Тео. Завършва с маримба и втора специалност - композитор на филмова музика и аудиоинженер.
Още в началото в 20-те часа, позволени в Америка на студент да работи, той започва във видео отдела, който заснема всички концерти в колежа, а те са по 20 седмично. „Имах много як ментор и ми стана много интересно“, споделя Тео.
„Взех си камера, оптика, статив и лека-полека почнах да правя пари от това. Уча се активно за музикант, свиря, а междувременно в свободните от лекции часове работя видео. До края на следването ми бях събрал една камара техника, от колежа ме наемаха и за маркетинговите си видеа“, разказва Тео.
От лятото на 2015 г. е в Лос Анджелис, където решава да се рекламира не като музикант, а, че може да е всеки от Crew - снимачния екип.
На снимачната площадка той е като хамелеон. Превъплъщава се в ролята, в която е необходим в съответния проект - от режисьор до оператор, видеограф, осветител, монтажист... „Търсят ме заради гигантския ми диапазон от умения“, споделя Тео. А кинематографията се превръща в негова страст.
В Лос Анджелис той е регистрирал 2 компании - продуцентска къща 4Reel Productions и компания за отдаване на техника за видеопродукции под наем, с най-големите и скъпи камери в света, които съществуват. Отдават под наем дори камион и микробус за превоз на камери, осветителни тела и друга техника. Отделно се занимава с режисура и креативни проекти.
„По време на пандемията се отвори още повече работа. Направих едни колички, на които монтирах всичко - камери, осветителни тела и звук. Доставяме количката при Джейми Фокс например, или някоя друга звезда, и цялата я контролираме от моя офис. Дистанционно. Хит бизнес беше това. Работихме много с „Нетфликс“, много добре се получи, остана голям хит и след пандемията“, разказва той.
Тео става желан режисьор и на „черна“ музика, като режисира наживо и на запис наградите BET, BET Hip-Hop, Soul Train и различни други телевизионни проекти. Работи с няколко световноизвестни организации за електронни спортове - ESL, Epic Games, Tencent Games, Activision по големи турнири по игри и предавания на живо като Intel Extreme Masters, Fortnite World Cup, Twitch Rivals, AWC Arena of Valor и други.
Прочети още
През 2022 г. постига още по-голям успех в индустрията за електронни спортове, като отразява наживо шампионати по електронни игри като Valorant Champions Series (за което получава „Еми“) и League of Legends Academy Series.
Постепелно се утвърждава и като режисьор на ивенти наживо, с 500 до 10 хиляди зрители в зала, като 100-200 хиляди души го гледат онлайн на живо. „От 2016-а натам все видеоигри отразявам. Къде ли не съм летял в света като режисьор на видеоигри“, споделя той.
Негови престижни клиенти са Академията, за която той е продуцент на отразяването на червения килим на наградите „Оскар“ в социалните медии. А също и Netflix, Warner Brothers и много други известни компании във филмовата и телевизионна индустрия.
„Къде остана музиката? Тя си е в задния ми джоб. И до ден днешен си свиря на пиано, но видеото е моята най-голяма страст. При него предимството ми като музикант е, че знам каква музика е нужна на един видеопроект“, споделя българинът.
