Поколението Y - така социолозите наричат родените през 80-те години. Те са независими, с подчертана индивидуалност и ревниво пазена свобода. Израсли са в мрежата и живеят в свят без граници.
Българите от авангарда на това поколение изглеждат, сякаш кризата е минала край тях, без да я забележат. Докато родителите им говорят за безработица и безпаричие, те обсъждат нови проекти.
„Животът ни дава възможности, които трябва да грабнем и да бъдем смели. Малко си е от зодията ми - Стрелец, малко заради характера, семейството“, казва Рая, докато гали Бела - трогателно 6-годишно мини померанче, тежащо само 1, 7 кг. Бела, сякаш разбираща важността на момента, като истинска добре възпитана лондончанка, кротко лежи в скута на Рая.
„Вундеркинд, дете-чудо“ - такава е Рая Костова почти от раждането си. Виртуозна пианистка, надарена с абсолютен музикален слух - помни и може да изсвири без ноти всяка музикална творба.
Отличничка, възпитаничка на Кралската академия по музика в Лондон, българката впечатлява с изпълненията си звезди и знаменитости като принц Хари и Род Стюарт, учи на музициране внучката на легендата Робърт Плант... И след 13 години бляскава кариера на Острова, преди 3 години тя избира да се върне в Родината.
„Започнала съм да пея, преди още да съм проговорила, първо само с „на-на-на“, казва тя. Родена е във Варна, в семейството й няма музиканти, но всички са много музикални и със специално отношение към това изкуство.
От майка си е чула, че когато навършва 2 години на 4 декември, гледат новогодишния концерт на Виенската филхармония по БНТ. Сложили са Рая в специално столче, тъй като много се впечатлява от музиката, и тя е изцяло погълната от това, което чува. А майка й я пита, на какво иска да свири.
Когато камерата показва в близък план цигулка, майката пита: „Искаш ли ето това?“. Рая клати глава. Сочи й флейта - пак не. Но когато дават в близък план пианото, тя скача от столчето, отива до телевизора, сочи го и казва на детския си език: „Ей това „сирам“ („Ето на това ще свиря“).
Като дете с „ранно изпреварващо развитие“ тръгва на училище на 5 години, по това време започва и да свири. От малка прави опити да композира - „измисля си разни неща“.
Мил спомен я връща към онова време, когато е на 5-6 години, а баба й трябва да проследи, дали си е научила пиесата на пианото. „Не я научих, но си сложих нотите и изсвирих неща, които си измислях в момента. Явно е било нещо завършено, защото баба ми изобщо не разбра, че импровизирам“, смее се Рая.
Когато завършва музикалното училище във Варна, иска да учи в легендарната консерватория „Джулиард“ в Ню Йорк - едно от 3-те най-престижни училища в света, заедно с Кралската академия по музика в Лондон и Консерваторията в Париж.
Изпраща записи на свои изпълнения в „Джулиард“ и е от малкото щастливци, поканени на живи интервюта и изпити. „Приеха ме, но не се почувствах вкъщи в Америка - далече от семейството, дълъг полет и тези улици с номера в Ню Йорк... Освен това от дете имам много силно чувство към стара Европа“, споделя тя.
Съдбата й посочва пътя. На връщане от Ню Йорк, вече приета в „Джулиард“, полетът й е с прекачване в Лондон и 8 часа престой. За пръв път е в британската столица и решава да разгледа града. „Влюбих се в Лондон! Нищо, че в „Джулиард“ ме чакаха, нещо в мен ми каза: „Не е твоето място там“, споделя Рая.
Тя кандидатства в Кралската академия по музика в Лондон. Рискът е голям, защото изпитите в „Джулиард“ са през март, а в Академията в Лондон - през декември, и половин година не знае, дали „не е изпуснала питомното, за да гони дивото“. Изпитът й в Лондон е точно на рождения й ден 4 декември, когато навършва 18 години.
Отново няколко тежки изпита по свирене, солфеж, теория и история на музиката. Отделно 5-и изпит, пред самия ректор, за неговата специална стипендия, която се води награда, за заслужил музикант. Специална стипендия-награда, която българката единствена от випуска печели. Но тя трябва да се заслужи всеки семестър и всяка от 4-те години на бакалавъра и 2-те години от магистратурата.
Първите десетина дни е при семейни приятели, наема една стая при жена, която отдава останалите си стаи на студенти. Големият проблем е пианото и Рая се упражнява в Академията, когато има свободен инструмент. Става в ранни зори, в 7 най-късно е пред академията, свири докъм 9, цял ден е на лекции и след тях продължава да свири.
С какво живее? „Благодарна съм на Бог, че ми беше дадена възможност още от началото на следването си да работя като концертиращ музикант и да давам уроци по пиано“, казва Рая. Изключителният й и много рядък талант - абсолютен музикален слух, или „слухар“ - да свири цели произведения по памет, без ноти, като импровизира и ги аранжира, й отваря вратите още, когато е в първи курс.
В Академията има специален отдел, който осигурява музиканти да я представляват. Да свирят на различни събития, за което те получават известен процент. „Не винаги съм свирила класика, а и рок, джаз, поп, филмова музика, импровизации - споделя музикантката. - Приеха ме с готовност, защото имаше нужда от музиканти, които да импровизират, да аранжират дадена тема.“ Така пред българката се отварят много врати, защото по светски събития се цени артистичния подход и към класиката.
Няколко пъти я канят и на Седмицата на модата в Лондон, на която среща... принц Хари. „Много позитивен, много приятен, земен човек. Поздрави ме и беше много впечатлен, че няма ноти пред мен. Попита ме как ги помня. Казах, че не ги помня, а в момента ги импровизирам. Беше супер впечатлен, пожела ми добра кариера“, спомня си тя.
След успехите й на такива събития, тя получава постоянен ангажимент в един от най-популярните и елитни джентълменски клубове в Лондон - на Pall Mall. Посещава се от лордове, барони и е само с покана. Там Рая свири 2 пъти седмично по 3 часа. Никога не е имала списък от пиеси, но е била готова да изпълни всяко нещо по желание.
Тя няма да забрави как една вечер се приближава мъж, който през рамото й говори колко е впечатлен и колко му харесва нейната музика. „Вдигам си главата и виждам самия Род Стюарт! Отново имаше този момент, както при принц Хари - „нямаш нотни листове, как помниш всичко“, вълнува се Рая.
Род Стюарт придърпва едно столче и си пожелава да му изсвири „Лебедово езеро“ от Чайковски. „Той ми стисна ръката и каза: „Много ти благодаря за тази вечер“, споделя Рая. Плаща й за частния концерт.
Сърцето й на рокаджийка трепва, когато се оказва, че преподава пиано на внучката на Робърт Плант, вокалът на легендата Led Zeppelin. Един ден й звъни дама на име Бриджит Плант, иска Рая да дава уроци на нейната дъщеря Талула. По-късно Рая разбира, че Бриджит е съпруга на сина на Робърт Плант, а Талула - негова внучка.
Един ден той самият отива да прибере внучката си. „Робърт Плант ме попита: „Е, как е Талула?“. Казах, че се справя, но е малко мързелива, не е достатъчно упорита, а Талула сведе глава и се притесни“, спомня си Рая.
Покрай следването си тя се запознава и с дъщерята на Ани Ленъкс, среща се и с филмовата звезда Джон Клийс... Най-близка е била със семейството на Гари Кемп - основател на група Spandau Ballet и станал известен с ролята си във филма „Бодигард“. В неговия дом Рая преподава пиано на децата му в продължение на няколко години.
След бакалавъра в Кралската академия Рая завършва и 2-годишна магистратура. Канят я да продължи с докторантура, но тя избира да е практикуващ концертен музикант.
И след цялата тази суета и блясък, в един момент - връщане в Родината. Решава го още през 2021-ва, но й трябва една година да приключи с бюрокрацията. Тъй като целият й живот след пълнолетието е минал в Англия, я няма никъде в регистрите в България. Трябва й време също и, за да пренесе огромната си библиотека - книги на цяла стена.
„Исках да съм до семейството си. По време на локдауна загубихме единствените ни баба и дядо, с които мина детството ни. Беше голям шок. Тогава започнах да си давам сметка, че всъщност моето щастие е най-истинско и съм най-себе си, като съм вкъщи за постоянно, а не само през лятото и за Коледа“, споделя Рая.
„Като голям патриот, исках да бъда добрият пример за младите българи“, казва тя. Имала е дни, в които, с британското си поданство, е приемана като „на браздата“ между Острова и Родината. От Англия й липсват най-вече спокойствието и сигурността, но не съжалява, че се е върнала.
Признава, че не й е лесно. „В България имаш нужда от нестихващ ентусиазъм и голям оптимизъм, за да можеш да си себе си, да оцеляваш. Давам си сметка, че в София живея в един „сапунен мехур“ - сред хора, които са духовни, емоционални. Един урок, който научих в Англия, беше човек да си избира битките и да не си хвърля бисерите на свинете“, споделя тя. Избрала е да не обръща внимание на хейтърите, който й казват да си ходи обратно в Англия.
В София в началото на юни тя издава първия си албум с авторски композиции Reverie („Блян“), с подкрепата на „Национален фонд „Култура“. Десетте нейни пиеси за соло пиано звучат нежно и романтично и са създадени под влиянието на филмовата музика. Модерна класика, с амбиънт звучене, с теми от българския и келтския фолклор. „Държах да запиша пиесите изцяло, без монтаж на няколко изпълнения“, казва тя.
През есента планира концерти, на които ще свири своя албум и други пиеси. Това, което е правила в Лондон, го прави и в София. Дава уроци по пиано, работи като музикант. Преподава музика в едно частно училище.
В София е срещнала любовта на живота си и е много щастлива. Калоян Козелов е фотограф. „Той беше много ценен в подготовката на този албум, много ме подкрепя във всичко. Не съжалявам, че се върнах. В момента живея на мига и съм благодарна на подаръците на живота“, казва българката.
