Международната политика през 2025 г. премина под знака на завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом. Американският президент генерира толкова много световни събития, че може да е трудно да си припомним всичко, което се е случило, или да оценим важността му. Поглеждайки назад към изминалата година, ето кои събития се открояват като наистина значими:
Речта на американския вицепрезидент Джей Ди Ванс на конференцията по сигурността в Мюнхен на 14 февруари отвори дълбока разделителна линия сред западните съюзници. Твърдението на Ванс, че предполагаемите антидемократични тенденции в страни като Великобритания и Германия са по-голяма заплаха за свободата в Европа от руската инвазия, възмути аудиторията на форума.
На 28 февруари вицепрезидентът на САЩ изигра и централна роля в острата размяна на реплики с президента Володимир Зеленски в Овалния кабинет, при посещението на украинския лидер във Вашингтон и срещата му с американския президент Доналд Тръмп. Ванс упрекна украинския лидер в неблагодарност, а Тръмп го обвини, че "залага на Трета световна война". Разговорът веднага породи опасения, че САЩ са напът да изоставят Украйна и да застанат на страната на Русия. Въпреки че европейските лидери успяха да помогнат за възстановяването на отношенията по оста Вашингтон – Киев, правителството на Тръмп всъщност спря пряката финансова и военна помощ за Украйна.
Всякакви предположения, че речта на Ванс или инцидентът в Овалния кабинет са били ексцентрични отклонения, бяха опровергани в края на годината с публикуването на новата стратегия за национална сигурност на САЩ, в която се посочва, че масовата миграция е изложила Европа на риск от "заличаване на цивилизацията" и се призовава САЩ да подкрепят "патриотичните" (т.е. крайнодесните) партии в Европа.
"Денят на освобождението" на 2 април беше датата, на която Тръмп обяви драстични мита за практически целия свят, включително и за някои необитаеми острови. Въпреки че налозите бяха променени впоследствие, след негативната реакция на пазарите на облигации, те ясно показаха, че администрацията на Тръмп е решена да разруши глобалната търговска система, която е наследила. Всяко предположение, че търговската политика на САЩ ще бъде насочена преди всичко към изолиране на Китай, беше опровергано, тъй като Америка наложи "реципрочни мита" както на съюзници, така и на врагове.
Четиридневната война между Индия и Пакистан през май не беше пограничен сблъсък. Двете страни нанесоха тежки удари по територията на другата, което породи опасения за това, което може да се случи следващия път, когато тези две съседни ядрени държави влязат в конфликт помежду си. Последиците от конфликта допринесоха и за влошаване на отношенията между правителството на Тръмп и Делхи – главно защото индийското правителство, за разлика от пакистанското, отказа да подкрепи твърдението на Тръмп, че е сложил край на войната (и с това е заслужил Нобелова награда за мир).
Бомбардирането на Иран от САЩ и Израел през юни в крайна сметка доведе до изпълнението на дългогодишните заплахи на еврейската държава да атакува ядрената програма на Техеран. САЩ първоначално останаха настрана. Бързите успехи на Израел и липсата на ефективен отговор от страна на Ислямската република насърчиха Тръмп да заповяда на американските бомбардировачи да атакуват три ядрени обекта в Натанз, Исфахан и Фордо. По-късно той заяви, че ядрената програма на Иран е била напълно унищожена. Много експерти обаче останаха скептични, посочва в. "Файненшъл таймс".
Прилагането на първата фаза от договорения на 10 октомври с посредничеството на САЩ, Катар и Египет мирен план за Газа беше опит да се сложи край на конфликта, започнал след атаките на "Хамас" срещу Израел на 7 октомври 2023 г. Войната доведе до около 70 000 убити в Газа и международна реакция срещу Израел. До края на годината съмненията относно изпълнението на споразумението се засилваха, като няма признаци, че движението "Хамас" е готово да се саморазпусне или разоръжи, или че международни мироопазващи сили могат да бъдат разположени в Газа, както предвиждаше планът.
Срещата между Тръмп и Си Цзинпин в Сеул на 30 октомври доведе до деескалация в търговската война между САЩ и Китай. Истинското значение на споразумението обаче беше, че контролът на Китай върху световните доставки на редки земни елементи и критични минерали – суровини, които са от ключово значение за промишлеността в страните от Запада – принуди САЩ да намалят митата си. Осъзнаването, че картата с редките земни елементи може да бъде играна отново по всяко време, дава на Китай значително предимство в съперничеството между Вашингтон и Пекин, но и в отношенията с Европейския съюз.
Не всичко важно, което се случи през 2025 г., беше свързано с Тръмп – поне не пряко. Арестът на Родриго Дутерте, бившия президент на Филипините, през март и изпращането в затвора на Жаир Болсонаро, предишния президент на Бразилия, в края на ноември, показаха, че дори управляващите с твърда ръка лидери могат да бъдат държани отговорни за действията си. Бразилската правна система беше достатъчно силна, за да осъди бивш президент за подбуждане към опит за преврат след загуба на изборите. Екстрадицията на Дутерте в Хага, за да бъде съден за престъпления срещу човечеството, извършени по време на "войната му срещу наркотиците" показа, че Международният наказателен съд (МНС) все още има реална власт. Това е и предупреждение към израелския премиер Бенямин Нетаняху и руския президент Владимир Путин, които са с повдигнати обвинения от МНС, отбелязва "Файненшъл таймс".
МНС също така обяви, че разследва възможни военни престъпления, извършени от паравоенните Сили за бърза подкрепа (СБП) в суданския град Фашер през октомври. Смята се, че СБП, за които се предполага, че се снабдяват с оръжие от Обединените арабски емирства (ОАЕ), са убили хиляди цивилни, когато са превзели града.
Освен конфликтът в Судан, който навлиза в третата си година, заслужават отбелязване пограничният конфликт между Тайланд и Камбоджа, който Тръмп смяташе, че е уредил, както и въоръжените сблъсъци в източната част на ДР Конго. Единственият конфликт, за чието уреждане Тръмп може спокойно да обере лаврите е този между Армения и Азербайджан. Миротворческите усилия на американския президент за войната в Украйна обаче се натъкват на спънки, като сложните въпроси за териториите и съдбата на Запорожката АЕЦ, които отдалечават постигането на примирие и засилват опасенията, че мирът може да бъде наложен със сила.
Срещата в Аляска между Тръмп и Путин на 15 август бе по-скоро победа за руския лидер, но планираната втора среща в Будапеща през октомври се провали заради неотстъпчивостта на Кремъл. Оттогава руско-американските отношения навлязоха в омагьосан кръг и се лутат някъде между максималистичните искания на Москва и упоритата съпротива на Зеленски да отстъпи от червените линии, които е очертал за постигане на мирно споразумение за войната в Украйна.
Избирането на ултраконсерваторката Санае Такаичи за първата жена премиер на Япония на 21 октомври стана подарък за Тръмп. Такаичи побърза да заяви, че иска да доведе до "нови висоти" отношенията между Токио и Вашингтон. Тръмп, от своя страна, още следващата седмица пристигна на официално посещение в Япония и увери Такаичи в неизменната подкрепа на Вашингтон. Окрилена от това, новата японска министър-председателка употреби войнствена реторика по отношение на Китай, което не послужи на геополитическите интереси на САЩ, но трайно влоши отношенията между двете държави.
Частичното разкриване на досиетата на ФБР по случая Джефри Епстийн през декември донякъде вгорчи края на годината за Тръмп. Американският президент се бореше упорито да попречи на публикуването на досиетата, преди да бъде принуден да го направи от Конгреса. Споменаването на Тръмп в документите – в комбинация със сериозните редакции в тях – доведе до обвинения в прикриване на доказателства и гарантира, че скандалът ще продължи и през 2026 г. Дали обаче това ще се превърне в своего рода Уотъргейт за Тръмп? По-скоро не, защото Министерството на правосъдието на САЩ силно оряза броя на разсекретените досиета, като реверанс към Тръмп и възможността от нови проблеми с правосъдието, за които той почти вече беше забравил.
И накрая, заслужава да бъде споменат натискът на Тръмп върху венецуелския президент Николас Мадуро да се оттегли. В този случай американските президент се проявява вече не като миротворец, а по-скоро като войнолюбец. Една интервенция на САЩ във Венецуела обаче едва ли ще бъде толкова безпроблемна като тази в Панама през 1990 г. На фона на нарастващото напрежение между Вашингтон и Каракас САЩ засилват военното си присъствие в Карибско море, а Русия, Китай и Иран усилено изпращат оръжие на Мадуро. Каква ще бъде развръзката и дали ще бъде мирна ще покаже идната година. Във всички случаи обаче Тръмп може би осъзнава, че преминаването от изолационистката му позиция през първия му мандат към експанзионистка е свързано с рискове.
