Всеки, който е запознат с обичаите на трансатлантическите отношения в областта на сигурността, знае ритуала: Америка обявява промяна в курса си във външната политика и сигурността, съпроводена с пренебрежителни забележки за Европа, която става все по-незначителна стратегически. Европа е шокирана и отчаяно търси отговор, който първоначално се състои от гневно и предизвикателно призоваване на европейската независимост, посочва "Франкфуртер алгемайне цайтунг" (ФАЦ).
Поредица от случаи показват, че скоро става ясно, че този стратегически суверенитет не е нито политически осъществим, нито достъпен и се правят опити американците да бъдат задържани на борда чрез отстъпки. В крайна сметка, промяната в стратегията на САЩ се оказва по-малко радикална, отколкото са първоначалните опасения, и отношенията в сферата на сигурността се връщат в по-спокойни води.
Познати са множество приливи и отливи
Когато миналото лято членовете на НАТО се споразумяха да увеличат разходите за отбрана, те обсипаха Доналд Тръмп с похвали за острото поставяне на въпроса, вярвайки, че ласкателствата ще допринесат много за запазването на ангажираността на президента с алианса и каузата за трансатлантическата сигурност.
Но изводът за Тръмп, както се оказва, е съвсем друг - че тормозът и заплахите са високоефективни средства за принуждаване на дългогодишни съюзници да действат, констатира "Политико".
И това е до голяма степен причината, поради която, когато става въпрос за неговия стремеж към Гренландия, той се връща към същия сценарий, започвайки от позиция на показна враждебност, вярвайки, че това е необходимо, за да накара Дания да продаде острова на Съединените щати.
Има много индикации, че за пореден път този процес на прилив и отлив ще се повтори и при управлението на президента на САЩ Доналд Тръмп, посочва ФАЦ. Макар никой да не се съмнява, че Тръмп подлага трансатлантическите отношения в областта на сигурността на безпрецедентен стрес тест, той също сега осъзнава, че имперското му президентство има своите граници.
Америка притежава коригиращ механизъм, който гарантира, че политиката за сигурност и съюзи не се определя единствено от вижданията на няколко екстравагантни личности, т. е. от естаблишмънта на политиката за сигурност. Тази група, съставена от членове на Конгреса от двете партии, както и военни, членове на мозъчни тръстове и журналисти, вече е излязла от сенките и е започнала да ограничава пространството за маневриране на изпълнителната власт до такава степен, че поне ексцесиите във външната политика и политиката за сигурност вече не са възможни.
Това е особено вярно що се отнася до отношението на Вашингтон към НАТО. Тръмп може и да демонстрира, че не изпитва афинитет към алианса. Но изтеглянето на САЩ от НАТО обаче би било трансатлантическа катастрофа. Елементарен въпрос – какво ще прави с продукцията си американският военно-промишлен комплекс? Защото САЩ предоставят по-голямата част от вноса на оръжие за европейските държави от НАТО през последните четири години, посочва Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI) в доклада си от 2025 г. , подчертавайки взаимната зависимост в момент, когато трансатлантическите отношения са силно обтегнати.
Около 64% от оръжията, внесени от страните от НАТО в Европа, идват от САЩ през периода 2020-2024 г., в сравнение с 52% между 2015 г. и 2019 г., показва докладът на СИПРИ. САЩ имаха 43% дял от световния износ на оръжия през 2020-24 г., което ги прави най-големият доставчик пред Франция (9.6%) и Русия (7,8%).
Така че засега идеята, култивирана от някои европейци, че Европа може да продължи НАТО без Америка, е и ще остане илюзия.
Американското военно присъствие в Европа трудно може да бъде намалено
По време на първия мандат на Тръмп, Конгресът на САЩ гарантира, че президентът не може да изтегли САЩ от алианса. Наскоро приетият Закон за национална отбрана отива още по-далеч, като поставя строги ограничения върху всяко потенциално намаляване на броя на американските войски в Европа. Този документ, подписан от Тръмп, постановява също, че ролята на Върховен главнокомандващ на съюзническите сили на НАТО ще остане в американски ръце, както администрацията на Тръмп вече беше ясно заявила. Това на практика слага край засега на исканията на някои европейски експерти тази роля да бъде прехвърлена на европейците.
Последните стъпки на Конгреса показват, че дори в републиканските среди изглежда има малка склонност за изоставяне на НАТО. Стабилността на Европа остава от огромен стратегически интерес за Съединените щати. Дори Националната стратегия за сигурност на Тръмп, която се превърна по-скоро в манифест на културната война, на фона на всички критики към Европа, успя да признае, че старият континент е твърде важен, за да бъде отписан от САЩ.
Ще се откаже ли Америка от приетата си специална роля?
Ако има истински американски интерес в Европа, тогава НАТО също трябва да продължи да съществува, защото е централната рамка за легитимиране на американската власт и влияние в Европа. В рамките на НАТО Съединените щати могат да играят всеобщо призната специална политическа и военна роля в Европа. Следователно Америка няма да се откаже от това привилегировано положение, дори ако се опита да намали разходите за своето участие.
Освен това, в Конгреса и големи части от американската "стратегическа общност" подкрепата за проруската политика на Тръмп е малка, но е много по-голяма за Европа като важен стратегически съюзник на САЩ. Идеята за анексиране на Гренландия също не среща голямо одобрение там – ето защо може да се надяваме, че по един или друг начин скоро ще се възстанови спокойствието по този толкова критичен за трансатлантическите отношения въпрос.
Това не променя факта, че САЩ трябва да се съсредоточат повече върху сдържането на мощните амбиции на Китай. В Азиатско-тихоокеанския регион обаче Съединените щати остават почти изключително ограничени до двустранно сътрудничество с политически и културно изключително хетерогенни държави. В Европа, за разлика от това, съществува политическа среда, която е почти безусловно насочена към сътрудничество със САЩ.
НАТО ще надживее Тръмп
Всичко това ясно показва, че Америка е нещо повече от автократичен президент. Чрез своите твърдолинейни политики Тръмп първоначално успя да надделее над американския политически и икономически елит, но сега – макар и доста късно – самовъзстановяващите се сили на американската демокрация стават очевидни. Когато закоравелите поддръжници на Тръмп сега обвиняват Конгреса в предателство към президента, нещо се променя, посочва ФАЦ.
НАТО ще надживее Тръмп. Връщане към трансатлантическото статукво отпреди Доналд Тръмп обаче няма да има. Шокът от Тръмп показа на европейците колко рискована може да бъде военната зависимост от Америка. Следователно те ще продължат по пътя си към по-голяма независимост. По който основните противоречия, които трябва да преодолеят, са между самите тях…
Източник: БТА
