Малко над 40 секунди след началото на „Демокрация Ноар“, документалният филм на Кони Фийлд за съвременна Унгария, поуката от историята става ясна.
Веднага след впечатляващите начални кадри на Дунав и Будапеща, Виктор Орбан, унгарският премиер и централен герой на филма, се представя на английски на група политически активисти, последван от кадри, в които той разговаря приятелски с Владимир Путин, а после идват и сцени, в които той се ръкува с широко усмихнатия Доналд Тръмп.
Проницателните зрители едва ли ще пропуснат подсъзнателното послание - този филм не е само за политиката на малка източно-централноевропейска страна.
Напротив, 90-минутният документален филм – чиято премиера в САЩ е тази седмица и представя пълзящото авторитарно превземане от Орбан на някогашна либерална демокрация през погледа на три жени - Тимеа Сабо, опозиционен политик, Бабет Ороси, телевизионна журналистка, и Нико Антал, медицинска сестра – има универсален резонанс и неотложна актуалност за американската публика, бореща се с последиците от действията на Тръмп.
„Бих казал, че това е най-уцелващият духа на времето филм, който съм правил“, казва Фийлд, награждаван режисьор, чиито предишни творби включват документални филми за падането на апартейда в Южна Африка, движението за граждански права в САЩ и клането в Ми Лай по време на войната във Виетнам, пред The Guardian. „Една от най-големите опасности, пред които сме изправени в света днес, е краят на демокрацията. Хората мислят, че тази дума е абстрактна. Не е. Това е наистина най-добрата система, с която можем да работим за постигане на истинско равенство в нашите общества.“
Фийлд, чийто съпруг, Пиер Дивени, е унгарец, започва да снима и документира събитията в страната, след като става свидетел на демонстрация на площад „Свобода“ в Будапеща през 2014 г. Демонстрантите протестираха срещу паметник, поръчан от правителството на Орбан, който според тях невярно представя унгарското правителство от Втората световна война като жертва, вместо да признае, че то е било съюзник на нацистка Германия.
Първоначалната ѝ цел беше да изобрази упадъка и евентуалния край на демокрацията в Унгария – член на НАТО и Европейския съюз – докато Орбан неуморно преследваше целта си да създаде нелиберална държава чрез промяна на конституцията, за да изкриви резултатите от изборите и да запази властта, като същевременно изпразни институции като съдилища, университети и обществени радио- и телевизионни оператори от дисидентски елементи.
Но идването на Тръмп – и изграждането на връзки между двамата мъже – направи темата поразително актуална в САЩ.
Някои от водещите последователи на Тръмп посочват Унгария като модел, на който САЩ трябва да подражават. Орбан посети Тръмп в Мар-а-Лаго три пъти през 2024 г., включително в седмиците след изборната му победа над Камала Харис. От своя страна, CPAC, подкрепящият Тръмп десен политически комитет за действие, организира няколко конференции в Будапеща.
Но чувствителността около връзките на Орбан с Тръмп стана ясна във Вашингтон, където дистрибуторът на документалния филм, Clarity Films, все още не е намерил местно кино, готово да го прожектира – поне в един случай, уж поради опасения, че може да разстрои хора, свързани с Белия дом.
„Един собственик на кино каза, че не иска да засегне публиката си - нито част от публиката си, нито хора, работещи за Тръмп“, споделя Фийлд. „Казаха на моя дистрибутор, че се страхуват да не отчуждят половината от хората, гледащи филми там.“
Отделно, кино в Бойсе, Айдахо – щат с твърдо републиканско влияние – се оттегли от споразумението за прожектиране на филма, твърдейки, че няма местен пазар.
Фийлд е убеден, че събитията от последните месеци, когато администрацията на Тръмп се насочи към имигрантите, правата на транссексуалните и огромни сегменти от федералното правителство, ще позволят на онези американци, които гледат филма, ясно да видят паралелите.
„Имах известна малка публика“, казва Фийлд, включително благотворително събитие за Indivisible, прогресивно движение, което участва в протести срещу Тръмп след завръщането му в Белия дом. „Те си казаха: „О, Боже мой, това се случва.“ Това им даде начин да го разберат напълно, като видят всички прилики в стратегиите. Стана очевидно за хората по много по-ясен начин, с какво са се сблъсквали.“
Фийлд вижда една обща нишка между Тръмп и Орбан, бивш либерал и финансиран от Джордж Сорос учен в Оксфордския университет, който претърпя рязък политически обрат.
„След като загуби изборите през 2002 г., това го постави в наистина голяма депресия“, каза тя. „Така че той буквално се опитваше да организира избирателен район, който да може да представлява, който да му бъде лоялен."
Тя направи паралел с конструкцията на движението MAGA. Но режисьорката вижда отрезвяващи и обезпокоителни различия, което я кара да заключи, че Тръмп представлява по-голяма опасност.
Докато Орбан се движи бавно, натрупвайки автократична власт постепенно в продължение на няколко години, Тръмп сега подлага САЩ на „пълна атака“.
„Той се опитва да ни нарисува картина, че това ви очаква, ако не внимавате. И започва с най-уязвимите – имигрантите. Орбан никога не е трябвало да използва нищо от това.“
Въпреки това, посланието на Фийлд е послание на надежда. САЩ имат две предимства в противодействието на неговите автократични амбиции, които Унгария няма: децентрализирането на политическата власт на провинциите (за разлика от лесно усвояемия унитарен модел на Унгария) и статутът на демократите като добре финансирана опозиционна партия.
В лицето на години на ожесточена унгарска съпротива, илюстрирана от трите героини от филма на Фийлд, Орбан остава на поста си, въпреки че анкетите показват, че управляващата му партия Фидес е на път да загуби насрочените за следващата година избори от опозиционната партия Тиса, водена от Петер Мадяр. Това би сигнализирало за първата промяна във властта от 16 години.
„Историята, която разказвам, е за хора, които се опитват да се съпротивляват на това, независимо от всичко“, казва Фийлд. „Най-важното за мен сега е публиката да разбере, че трябва да се борим и че демокрацията е от решаващо значение за всичко. Бях много впечатлена от тези унгарски жени, които водят тази борба от 12 години и никога не се отказват. Намирам това за много ободряващо и обнадеждаващо – и се надявам, че американската ми публика ще го намери по същия начин.“
