Лера Фурман, Новая газета–Европа
„Епохата на кръстоносните походи приключи. Не ме интересува руският патриарх като личност. Интересува ме фактът, че той оглавява Руската православна църква... Тревожи ме съдбата на милионите хора, принадлежащи към тази църква“, заяви премиерът на България Румен Радев, пристигайки на 18 юни в Брюксел за срещата на върха на ЕС, на която беше обсъден 21-вият пакет европейски санкции срещу руски физически и юридически лица.
Проектът на 21-вия пакет беше представен на 9 юни от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
Същия ден Euronews, позовавайки се на свои източници в европейските дипломатически среди, съобщи, че името на Владимир Гундяев (патриарх Кирил) с голяма вероятност ще бъде включено в този санкционен пакет.
От февруари 2022 г. насам главата на РПЦ по различни начини оправдава нахлуването в Украйна и всички действия на руските въоръжени сили, като същевременно гарантира на загиналите на украинска територия руски военнослужещи, че ще попаднат в рая.
Името му се превърна в един от символите на т.нар. „специална военна операция“, чиято идеологическа основа е доктрината за „руския свят“, разработвана и налагана от патриарха на РПЦ в продължение на много години.
Г-н Гундяев, известен и с агентурния си псевдоним в КГБ „Михайлов“, вече е под санкциите на Украйна, Великобритания, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Чехия и Естония.
В продължение на четири години налагането на общоевропейски санкции срещу него беше блокирано от Унгария, ръководена от сателита на Кремъл Виктор Орбан.
Но след като на 9 май начело на правителството застана проевропейският премиер Петер Мадяр, Унгария обеща да подкрепи подобни санкции.
Както често се случва, освободеното място не остана празно – съмнителната щафета от Орбан беше поета от Радев, заел премиерския пост в България на 8 май.
Юнската среща на върха на държавните и правителствените ръководители на ЕС беше първата за Радев в новото му качество.
Професионален военен с чин генерал-майор, той беше президент на България в периода 2017–2026 г., но в парламентарна република като България реалната власт принадлежи на министър-председателя.
За президентския пост той беше издигнат от Българската социалистическа партия – правоприемник на Българската комунистическа партия, която беше под пълния контрол на КПСС.
За парламентарните избори тази година Радев създаде лявопопулистката коалиция „Прогресивна България“, която критикува ЕС и Запада като цяло и се обявява за сближаване с Русия.
На изборите на 19 април коалицията получи почти 45% от гласовете, което ѝ позволи да заеме 131 от общо 240 места в Народното събрание и да състави правителство.
Румен Радев отдавна се ползва с добро име в Москва и по-специално в Руската православна църква.
След посещението си в България през март 2018 г. патриарх Кирил, който тогава влезе в конфликт с българското правителство, похвали Радев:
„Интелигентен човек, православен, обичащ родината си, отворен за диалог и отношения с Русия... Важно е от страна на България да има хора, с които в Русия с удоволствие да общуват и да изграждат отношения.“
Развивайки тезата на своя началник, 36-годишният външен министър на България Велислава Петрова-Чамова (професионален микробиолог) заяви, че „символичните“ санкции не дават икономически ефект и дори са контрапродуктивни, защото създават предпоставки за обвинения в намеса на ЕС в църковните дела.
Българските политици успяха да отъждествят путинския пропагандист, ветеран от КГБ и милиардер в сянка Гундяев с дореволюционната руска църква, която според тях е допринесла за освобождението на България от петвековното османско владичество.
На този фон изглежда куриозно съгласието на България за включването в санкционния пакет на Симферополския и Кримски митрополит Тихон (Шевкунов), когото в миналото наричаха „духовник на Путин“.
Безспорно Тихон изигра важна роля във формирането на руския неоимперски мит, но неговите изказвания за войната между Русия и Украйна не са толкова директни, колкото тези на неговия началник.
Формулирайки своята позиция, министър Велислава Петрова-Чамова пряко се позова на авторитета на Българската патриаршия и по-специално на нейния нов предстоятел – патриарх Даниил, който преди две години зае престола си с минимално мнозинство.
Архимандрит Никанор (Мишков), влиятелен клирик на Българската православна църква и критик на патриарх Даниил, предположи в разговор с „Новая газета Европа“, че по този начин българските власти са се опитали да прехвърлят върху църквата отговорността за своите „принудени“ проруски изказвания.
Подобни похвати са характерни за балканската политика, наследила византийски и османски традиции.
Както отбелязва „Новая Европа“, още преди избирането си Даниил последователно подкрепяше РПЦ и критикуваше Константинополската патриаршия.
Той нарече „събрание на нечестивци“ Обединителния събор на украинското православие, свикан през 2018 г. в Киев под егидата на Константинополския патриарх.
Патриарх Даниил категорично отказва да признае независимата от Москва Православна църква на Украйна.
Български медии също съобщаваха за случаи на получавана от него финансова подкрепа от Русия.
Позицията му рязко контрастира с тази на покойния български патриарх Неофит, който многократно критикуваше подкрепата на РПЦ за войната и призоваваше за подкрепа на Украйна в нейната борба за независимост.
Някои проруски изявления на Даниил надхвърлят рамките на обичайната междуправославна дипломация и пораждат подозрения за негови връзки с Москва.
Например той активно защитаваше архимандрит Васиан (Змеев), протойерей Евгений Павелчук и Владимир Бонько – служители на руското подворие в София, експулсирани от България през септември 2023 г. по решение на ДАНС заради участие в хибридната стратегия на Кремъл и заплаха за националната сигурност.
На интронизацията на Даниил присъства руският посланик, който след 2022 г. рядко се появява публично, а патриарх Кирил изпрати емоционално поздравление.
Още като Видински митрополит Даниил използваше църковния си авторитет за политическа пропаганда.
На 3 ноември 2022 г. той разпрати до енориите на своята епархия циркулярно писмо, в което препредаваше основни тези на руската пропаганда за войната в Украйна.
Позицията на премиера Румен Радев обаче „не е толкова еднозначна“.
В Брюксел той се противопостави не само на санкциите срещу Кирил, но и лобира за интересите на една от най-големите руски компании – „Лукойл“.
Премиерът настоява компанията да бъде извадена от санкционния режим, тъй като притежава единствената петролна рафинерия в България – тази в Бургас.
В момента заводът се управлява от назначен от държавата външен управител.
В същото време Радев подкрепи процеса на преговори за членството на Украйна в ЕС и подписа общоевропейска декларация, осъждаща руските атаки срещу граждански обекти, в която специално се споменава и Киево-Печерската лавра, пострадала при въздушен удар на 15 юни.
Това разкрива в Радев класически популист, чиито публични изявления са насочени към проруския избирател, докато реалните политически действия следват европейската Realpolitik.
Освен това българският премиер проведе двустранна среща с украинския президент, по време на която беше обсъждано съвместно разработване на съвременни безпилотни летателни апарати.
Фактът, че руски представители и лобисти като Орбан и Радев полагат толкова усилия да извадят Гундяев от санкционните списъци, косвено показва, че главата на РПЦ продължава да разполага със значителни активи в Европа.
Според източници на „Новая Европа“, които в миналото са били свързани с управлението на патриаршеските финанси, тези активи са концентрирани в Швейцария, където младият Кирил започва кариерата си като разузнавач и „църковен“ дипломат през 70-те години, както и в Банката на Ватикана.
Проверката на подобна информация при сегашните условия обаче е затруднена.
Във всеки случай европейският политически елит отдавна трябва да се освободи от илюзиите относно „религиозния“ статут на Кирил.
Още от младостта си расото му е служило като прикритие за основната му дейност – първо в специалните служби, а след това и в бизнеса.
Очевидно към 24 февруари 2022 г. този човек вече е бил дълбоко зависим от криминално-политическата система, с която е свързал живота си.
В резолюция № 2988 на Европейския парламент, приета през април миналата година, се осъжда „използването от Москва на православната религия за геополитически цели, включително чрез инструментализирането на Руската православна църква (Московска патриаршия) като средство за влияние и контрол върху православното население“.
На този фон, независимо от електоралните или политическите мотиви на Румен Радев, ветото срещу включването на Кирил Гундяев в санкционните списъци представлява позорен елемент именно от тази експлоатация на религията за геополитически цели.
