В телевизионно изявление журналистката и тв водеща Лора Крумова направи коментар на развилият се на екран спор отпреди седмица, когато неин гост бе лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов. След словесна конфронтация на тема ролята на граф Игнатиев в българската история Костадинов заяви, че ще иска извинение заради критичните думи на Крумова относно руския дипломат, а онлайн пространството кипна от аргументи и контрааргументи в двете посоки.
Седмица по-късно Крумова аргументира позицията си, въпреки че, както сама казва, е имала колебания дали да го направи, "за да не давам още повече поле за разделения":
"Бих искала да кажа няколко думи по повод миналия ефир и участието в него на един от така наречените политически играчи.
Честно казано, се поколебах дали да коментирам случая, за да не давам още повече поле за разделение, което очевидно е търсеният предизборен ефект.
Но взех решение все пак да кажа няколко думи, понеже има хора, които са се почувствали засегнати, и такива, които се опитват, от друга страна, да засегнат професионалните ми стандарти.
Прочети още
Преди дни един филм – „Господин Никой срещу Путин“ – спечели „Оскар“ за документално кино.
Историята е за руски гимназиален учител, който документира в едно обикновено училище така наречения „патриотичен завой“ в руската образователна система след началото на войната в Украйна – и как руските деца са учени да маршируват, да хвърлят гранати и да слушат речите на Путин.
Във филма има откъс от реч, в която Путин цитира една крилата историческа фраза:
„Войната няма да я спечелят пълководците, войната ще я спечелят учителите.“
И той е напълно прав.
Войната за умовете се печели от тези, които ще ни разкажат историята така, както трябва да я чуем.
Видях го и тази седмица от някои историци, които моментално, незабавно излязоха да говорят по темата за граф Игнатиев.
Моите учители са ме научили да гледам фактите и да ги поставям в контекст, за да намирам истината.
Факт: Русия преследва своите имперски интереси и търси път към проливите.
Контекст: независимата и свята република на Левски е пречка по пътя.
Всичко, което трябва да прочетете, е написано от самия граф Игнатиев, не от някой друг.
Написано е в неговите собствени записки и кореспонденция, които са исторически документи.
Факт: Васил Левски е обесен след решение на нарочно създаден съд.
Контекст: Граф Игнатиев е сред най-влиятелните дипломати на своето време. И преди присъдата пише до руския външен министър: „Софийското събитие е приключило със задоволително решение.“
Говори за „щастлив изход“.
И малко по-нататък продължава: „Великият везир е последвал нашите съвети.“
Факт: граф Игнатиев подписва Санстефански мирен договор.
Контекст: преди това Русия подписва тайни споразумения да няма голяма държава на Балканите в близост до проливите.
И още един факт: истинските носители на нашия национален идеал – Васил Левски и Христо Ботев – са убити.
Защо и до ден днешен дори не знаем къде са костите им? И дали контекстът не е същият като този, за който говорихме до момента?
Народ, който не знае дори къде да скърби, не помъдрява нито за факта, нито за контекста.
На учителите и историците, които ще водят войната за умовете на децата ни – в това число и на моите деца – моля ви, търсете и контекста.
На учителя-етнограф, който претендираше, че е историк и беше мой събеседник миналата седмица, също ще отговоря в контекст: Спасибо! Начинается передача (Благодаря, започва предаването - бел. ред)."
