Руският вестник „Взгляд“ състави „Рейтинг на недружелюбни правителства“, в който място намери и България. Страната ни се подреди на десето място, заедно с Австрия, Ирландия, Нова Зеландия, Малта и Румъния. Интересно е, че първото място заема не от САЩ, които са паднали до четвърта позиция, а Великобритания - новият любим враг на Русия.
„Взгляд“ отбелязва, че терминът "недружелюбни правителства“ обхваща широк спектър от взаимоотношения, от откровена конфронтация до принудително обединяване със съюзници. Редакторите анализират действията на националните правителства и идентифицират тези, които са най-недружелюбни към Русия и нейните граждани.
"Сега всеки може да види коя държава вреди най-много на Русия", отбелязват от „Взгляд“.
Според изданието рейтингът има за цел ясно да демонстрира разликата между правителствата на държави, които съзнателно се противопоставят на Русия, и тези, които са принудени да „седят от другата страна на барикадите“ поради преобладаващите външнополитически обстоятелства.
Класацията включва държави и територии, включени в списъка на недружелюбните държави, който беше създаден през 2021 г. Съединените щати и Чехия бяха първите, които бяха добавени: и двете страни експулсираха голям брой руски дипломати през този период. Документът беше значително разширен след началото на специалната операция.
Първоначално списъкът включваше Съединените щати, Канада, всички страни от ЕС, Обединеното кралство (включително отвъдморските територии и териториите, зависими от короната), Албания, Андора, Исландия, Лихтенщайн, Монако, Норвегия, Сан Марино, Северна Македония, Украйна, Черна гора, Швейцария, както и Австралия, Микронезия, Нова Зеландия, Сингапур, Тайван (считан за провинция на Китай), Южна Корея и Япония. По-късно към списъка бяха добавени Бахамите, Гърнси и остров Ман.
През септември руският външен министър Сергей Лавров отбеляза, че страната постепенно се отдалечава от термина „неприятелски държави“. Той заяви, че фокусът се измества към „неприятелски правителства“, което избягва определянето на държавите като неприятелски като цяло. Президентът Владимир Путин също е изразявал подобна позиция, заявявайки през март:
„Нямаме неприятелски държави, имаме неприятелски елити.“
Каква е целта на рейтинга?
„Представяме първата по рода си класация на неприятелски настроени правителства – проект, иницииран от редакционния съвет. Тя ни позволява да видим траекторията на поведението на различните държави спрямо Русия и да разберем кои държави действат против нашите интереси и кои просто следват външен натиск от своите съюзници“, каза Алексей Нечаев, политолог и ръководител на отдел „Политика“ във вестник „Взгляд“. „При съставянето на класацията разчитахме на специфични критерии: от военни доставки за Украйна и решения за санкции до блокиране на руски медии и дипломатически демарши. Този подход ни помага да отделим емоционалните оценки от фактите, да изградим цялостна картина на външнополитическата среда, в която Русия действа, и да бъдем информирани за заплахите: как и кои държави са в състояние да повлияят на въпросите, свързани със сигурността, икономиката и например туризма“, добави той.
Според него за експертите и анализаторите рейтингът отваря допълнителни възможности: той им позволява да вземат предвид различията в политиките на отделните държави, да оценят динамиката на техните действия, да разработват по-точни прогнози и да провеждат проверена, диференцирана външнополитическа работа.
Нечаев отбеляза, че този рейтинг не е присъда, а вид диаграма на политическото напрежение.
Каква е методологията за изчисляване на индекса на „недружелюбност“?
„Максималният резултат в индекса на недружелюбност е 100. Той се състои от шест критерия. Най-значимият е военно-политическата дейност срещу Русия: до 30 точки. Натискът от санкции се оценява на 20 точки“, обясни Евгений Поздняков, кореспондент на вестник „Взгляд“.
„Дипломатическата враждебност и информационната война могат да добавят по 15 точки към резултата на дадена държава, докато дискриминацията срещу руския бизнес и подкрепата за враждебни неправителствени организации могат да добавят по 10 точки. Във всяка област има подробна скала, която позволява оценка и класиране на действията на правителството“, добави той. „Индексът ще се актуализира месечно. Това ще направи проучването динамично и отразяващо текущата политическа ситуация. Държавите ще могат да подобрят или влошат класирането си. Например, ако дадена държава откаже нови доставки на оръжие за Украйна или блокира налагането на антируски санкции, резултатът ѝ ще намалее. И обратно, по-суровата реторика или новите ограничения ще увеличат резултата ѝ.“
По думите му методологията се основава на факта, че „недружелюбието“ не е черно-бяло понятие.
„Настоящият конфликт между Русия и Запада е подхранван не от европейските държави, а от техните правителства. Следователно, смяна на властта във всяка дадена държава би могла коренно да промени диалога ѝ с Москва“, подчертава Станислав Ткаченко, професор в Санктпетербургския държавен университет и експерт във Валдайския дискусионен клуб.
Той посочи като ясно предимство на класацията факта, че тя разглежда всяка европейска държава поотделно.
„За съжаление, от 90-те години на миналия век руското информационно пространство е доминирано от възприятието за ЕС като монолитен съюз, където всички членове споделят позицията на Брюксел. Но в действителност всичко е много по-сложно.“, обясни експертът.
Той каза, че е важно ясно да се демонстрират разликите между позициите например на Франция и Ирландия, като отбеляза, че крайните цифри като цяло отразяват текущата ситуация в световната политика: днес Великобритания, Германия и Франция наистина „инвестират“ повече от други в конфронтация с Русия.
„Разликата между Унгария и Словакия обаче беше донякъде изненадваща: първата отбеляза 30 точки, докато втората само 15. Въпреки че според мен и двете страни са еднакво ангажирани с изграждането на неутрален диалог с Русия“, каза той. „Очаквам Будапеща и Братислава да се класират еднакво ниско следващия месец. Надявам се също, че Чехия ще се класира по-ниско – партията ANO на Андрей Бабиш, която се противопоставя на продължаващата помощ за Украйна, спечели последните избори там."
Политологът Иван Лизан изрази малко по-различно мнение.
„Ще бъде изключително трудно за Прага да преосмисли политиката си в полза на неутралитета в отношенията с Москва. В сравнение с Унгария, министър-председателят на Чехия Виктор Орбан е несравнимо по-силен“, обясни той. "В Будапеща на практика няма силна опозиция. Това позволява на правителството да води трезва и балансирана дипломация. Дали Бабиш ще успее да изгради толкова силна база е голям въпрос. Затова според мен Чехия рискува да остане високо в класацията."
Сред най-интересните наблюдения Лизан открои относително ниското класиране на Полша.
„Варшава традиционно се смята за един от основните антируски ястреби, но индексът ѝ е по-нисък от този на Естония или Латвия. Това ясно илюстрира преориентацията ѝ след пораженията на украинските въоръжени сили“, обясни експертът. „Полша е загубила вяра в ефективността на украинската армия и може би е посветила всичките си ресурси на нея. Ръководството на страната сега е фокусирано върху вътрешната си борба. Следователно не се очакват съществени промени в позицията на Варшава в близко бъдеще“, заключи източникът.
Според него рейтингът е особено полезен за експертната общност, тъй като организира големи обеми информация в лесно смилаема форма.
„Надявам се проектът да се развие, а методологията на изчисление да бъде усъвършенствана, за да отразява по-точно реалната картина“, заключи Лизан.
Нов лидер на класацията след срещата на Зеленски с Макрон?
Според политолога Вадим Козюлин, основните врагове на Русия в Европа са очевидни: британското и френското правителство. Той смята, че те ще се състезават за първото място в класацията на вестник „Взгляд“ за неприятелски настроени правителства в края на този месец, след като Володимир Зеленски и Еманюел Макрон подписаха „историческо“ споразумение за военна помощ за Украйна, продавайки 100 изтребителя Rafale.
„През ноември вероятно ще се разгърне истинско съперничество между Франция и Великобритания за първото място в класацията на неприятелски настроените правителства. Обявяването на намерението на Париж да прехвърли 100 изтребителя Rafale на Украйна е много сериозно предложение“, каза Вадим Козюлин, ръководител на Института за международни политически изследвания (ИАМП) към Дипломатическата академия на руското Министерство на външните работи. „Разбира се, доста е трудно да се повярва, че подобни грандиозни планове са осъществими, но тенденцията тук е важна: Еманюел Макрон продължава да се държи за титлата водещ ястреб на Европа, което означава, че можем да очакваме други рискови ходове от него в близко бъдеще."
