„Честно казано, като полицай на дежурство никога не съм се страхувала - казва Емануела. - Да, замисляла съм се, откъде идва това безстрашие. В лондонската полиция съм попадала в много страшни ситуации, но никога не съм била сериозно наранявана. А съм дребна, 150 см и ми се е случвало да арестувам човек, 2 метра висок...“
Емануела Мелоян е най-лъчезарната, позитивна, оптимистично настроена и вечно усмихната полицайка, която съм срещала. Десетте години тежки дежурства в един от най-проблематичните райони на Лондон не са деформирали психиката й, не са я направили по-малко емпатична. На първа линия е по време на ковид пандемията.
Тя е уважавана и ценена, наградена е с 3 медала за заслуги към полицията, завършила е право в Лондон... Заради диагнозата рак на гърдата обаче се прибира в родния Пловдив. Преди около 2 месеца чува заветното cancer free - че е изгонила рака от тялото си. Днес със същата лъчезарна усмивка и позитивизъм тя вдъхновява жените да се преглеждат навреме и да са победителки като нея.
Родена е в Пловдив. Когато е на 12, родителите й се развеждат, а майка й Диди Попова отглежда сама нея, брат й Георги и по-малката й сестра Йоана. Костадинка, по-късно по погрешка преименувана от Диана на Диди, е истински стожер на семейството и децата си и от малки те са свикнали да се държат здраво един за друг. Това Емануела оценява истински и по време на живота им в Лондон, и, когато се бори с рака на гърдата.
Като дете и през ум не й е минавало, че един ден ще стане полицайка, че ще завърши право. Авантюристично настроена е от малка, чете романтични романи и си фантазира разни неща.
Обожава фотографията и от малка е с камерата, обича да наблюдава и снима хора. Даже мечтае да стане разследващ журналист, отдава й се писането, води си дневник, но по-късно решава да се специализира в детската психология, след работата й с деца, претърпели домашно насилие.
Завършва хуманитарната гимназия „Кирил и Методий“ в Пловдив, с усилено изучаване на английски език. По ирония на съдбата, един от най-нехаресваните й предмети е точно английският, който по-късно се налага да ползва цели 18 години.
„Всички знаем за английската образователна система и аз все повтарях, че искам да следвам в Англия. Тогава майка ми реши, че за да се осъществи мечтата ми, всички заедно, с брат ми и сестра ми, ще заминем за Англия“, казва Емануела. И така семейството през 2008 г. се премества на Острова. Там името Емануела е трудно произносимо за англичаните и за всички тя става Ella.
Решава да запише право, но не веднага. Първо работи в ресторанта на един хотел в централен Лондон, точно до Тауър Хил. „Понеже съм такава по-амбициозна и малко не ме свърта на едно място, за няма и 3 месеца от сервитьорка на кафето и закуската успях да стана guest relations - момичето, което посреща гостите в този бизнес хотел. Първо отговарях за връзка с клиентите, после станах супервайзър. Избраха ме, защото съм по-усмихната“, споделя тя.
Там работи около 2 години и записва право в университета South Bank в Лондон. Сблъсква се челно с един друг английски език - правната терминология. След година и половина прекъсва. „Не ми допадна как е структуриран университетът, а и не бях готова за тази стъпка“, казва тя. Осъзнава, че й е прекалено трудно, не се наслаждава на курса. „Всеки трябва да учи и работи това, което обича и го прави щастлив“, казва тя.
По-късно, след сериозно проучване се записва в университета на Есекс, където в момента довършва магистратура по „Клинична психология“, дистанционно от Пловдив.
Попада в полицията случайно, при едно събитие за избор на професия в училището на брат си. „Стана ми интересно, а сержантът, който беше на щанда този ден, даже ми даде личния си телефонен номер.
Каза: „Виждам, че си ентусиазирана, ела до полицията, за да ти обясня всичко“, разказва тя. Кандидатства, минава през всевъзможни интервюта, в които я разпитват дори за незначителни наглед неща. Минава и тестове, обучава се в полицейската академия, подобна на тази в Симеоново до София.
Ела се явява на допълнителна тактическа тренировка, за да знае как тя, една 150-сантиметрова жена, да щракне белезниците на едър и як двуметров нарушител. „Допълнително подкрепление от колеги винаги е имало, но понякога си в ситуация, при която трябва да реагираш веднага, а аз не съм от хората, които биха се скрили“, казва безстрашната българка.
Назначена е като редови полицай на дежурства с радиостанция, белезници и палки, но без пистолет. Разпределена е в източната зона на Лондон - Нюхам. Признава, че никак не й е било лесно, защото районът е изключително предизвикателен - с хора от различни етноси и религии, с много организирана престъпност, наркотици и всичко останало.
„Доставяше ми удоволствие да приема всички тези предизвикателства и да се справя“, споделя тя. В лондонската полиция едва 20% са жени и често й се случва да пътува по сигнал във ван, пълен със 7-8 колеги мъже.
Тя е част от дежурните екипи повече от 5 години - с вечерни смени, от 12 до 16 часа. И понеже в тази зона има много случаи на домашно насилие, избира да се занимава с това. „Беше ми на сърце да помагам на деца в неравностойно положение и на жерви на домашно насилие. Имах си екип, излизах с тях. Грижехме се такива деца да бъдат поставени в правилната система, осигурявахме психолози и каквото още е нужно“, споделя тя.
По време на ковид пандемията тя е постоянно на първа линия - в болници и на други места, за което получава медал - за заслуги. Наградена е и с медал за отдадеността й в работата по случаите на домашно насилие. Получава и трети медал - за 10-годишен принос към полицейската служба.
Плачат ли полицайките? О, да, но тайно, когато се приберат от дежурство. Най-много сълзи Ела е проляла за децата, жертви на домашно насилие, и за принудените да живеят в крайна бедност.
„Виждала съм много неглижирани деца, които не живеят в добри условия. Влизала съм в много мръсни къщи, където малки деца ядат от земята“, споделя тя. Един случай завинаги се е врязал в паметта й и я подтиква да се специализира точно в случаите на домашно насилие.
По време на смяна на спешния телефон 999 (както в България е 112) получават сигнал, че се вдига много шум в тиха улица. Къщата е тъмна, тя оглежда с фенерчето - никакви признаци за живот. Зад матовото стъкло на вратата обаче различава движещ се силует и чува някой тихо да плаче. Чука на вратата, вика: „Полиция!“.
Вратата се отваря и тя вижда жена със спукана лява буза точно под окото, кожата посиняла, веждата кърви, устната е разкървавена и подута, косата разрошена.
„Само ме погледна и каза тихо: „Помогни ми!“ - спомня си Ела. - И до днес ми е чудно как се удържах да не се разплача“, споделя тя.
Прочети още
Вътре мъж по гащи уверява полицаите, че всичко е наред. Ела вижда по тялото на жената още наранявания и охлузвания. Викат подкрепление, арестуват съпруга, а тя се опитва да успокои жената и да й окаже първа емоционална помощ.
Има разпилени детски играчки, но деца няма. После ги вижда - 3 момченца, на възраст под 10-11 години, свити зад едно перде, най-голямото се опитва да прикрие по-малките. Като разказва това, Емануела се разплаква.
„Никога няма да забравя очите на тези деца“, споделя тя с треперещ глас.
Тогава се мобилизира, вика детски психолози, извеждат децата, за да не се стресират като видят как 5-6 полицаи арестуват баща им. Оказва се, че децата са позвънили на телефон 999, защото са видели в спалнята как баща им е пребивал майка им.
„Чудила съм се на жените, които след такива случаи отново се връщат при съпрузите си“, възмущава се тя. Точно по тази причина записва магистратура по „Клинична психология“ - за да разбира по-добре човешката психика.
През януари 2024-а открива бучка в лявата си гърда и биопсията показва злокачествено образувание. Тя е сломена, но само за 1-2 дни. „Чудех се защо на мен, която цял живот съм се стремила да помагам на хората, да им бъда полезна“, споделя тя. Отстранена е лявата й гърда, а Ела твърди, че от това не се чувства по-малко жена. Губи и любимия си. „Уплаши се при диагнозата ми и си тръгна“, споделя тя.
Преди малко повече от месец, след ПЕТ скенер й съобщават, че ракът е изгонен от тялото й, а тя се превръща във вдъхновител на жените, като ги подтиква да се преглеждат редовно. С голям успех и близо 75 хиляди последователи е Tik-Tok каналът й Еllasharmony, на английски, в който тя показва на жени как с методите на холистичната медицина и с растителни масла и витамини да поддържат здрава и буйна коса като нейната.
„Два пъти в Англия съм си дарявала косата на организация, осигуряваща перуки на деца с рак и химиотерапия. Не съм и предполагала, че някой ден аз ще чуя същата диагноза“, споделя тя.
„Сега в момента, ако трябва да бъда честна, през последната година и половина изживявам нещата, които не съм могла да изживея в Лондон за 10 години - заради тежката си работа в полицията“, споделя тя. Обиколила е Европа и продължава да пътува.
Работи по професията си, но не като адвокат, защото в България, с диплома от чужбина, е сложно да практикуваш право. В момента е правен сътрудник на английска фирма - дистанционно.
След 18 години в Лондон градът не й липсва, макар да е оставила там много приятели. Обича Пловдив и харесва живота си там. Заедно с майка й се прибира от Лондон и сестра й, а брат й окончателно сe връща в Родината през юли. „Ние не се делим!“, казва тя.
Със спестяванията от Лондон са си купили апартаменти в Пловдив. Живеят отделно, но много близо един до друг.
„Искам да кажа на всички читатели на BG VOICE, че е много важно човек да е позитивен, да е заобиколен от хора, на които може да разчита, които го обичат. Да гледа напред, да не се предава и винаги да търси възможности и варианти, да не се сломява.
И да държи на семейството си, то е страшно важно. Аз без тях нямаше да съм това, което съм!“, вълнува се Ела.
„Как виждам живота си в бъдеще? Свободна!“, споделя българката.
