Решаваща седмица за войната в Украйна започва от днес, като кулминацията ще бъде на 15 август, когато се пада Успение Богородично. Тогава ще се проведе в Аляска срещата на върха между президентите на САЩ и на Русия Доналд Тръмп и Владимир Путин, посветена на намиране на решение на войната в Украйна.
Какви са позициите на Русия и Украйна в навечерието на тази среща на върха
Заплахите, натискът и ултиматумите следваха един след друг, но руският президент Владимир Путин запазва безкомпромисните искания на Москва относно войната в Украйна, което поражда опасения, че планираната среща на върха между него и президента на САЩ може да бъде използвана от руския лидер да принуди Киев да приеме неблагоприятна сделка.
Максималистичните искания на Москва отразяват решимостта на Путин да постигне целите, които той си постави, когато поде пълномащабната руска инвазия в Украйна на 24 февруари 2022 г. Путин гледа на евентуалната среща с Тръмп като на шанс да договори широкообхватна сделка, която само ще циментира руските териториални придобивки, ще остави Украйна извън НАТО и няма да допусне западни военни на украинска територия, което ще позволи в крайна сметка на Москва поетапно да привлече тази страна в орбитата си, коментира американската агенция. Лидерът на Кремъл вярва, че времето е на негова страна в момент, в който изтощените и страдащи от недостатъчно въоръжение украински сили се борят да възпрат напредъка на руските сили в много сектори по над 1000-километровата фронтова линия, докато руски ракети и дронове атакуват украинските градове.
Президентът на Украйна Володимир Зеленски също запазва твърдата си позиция, като се съгласи на предложеното от Тръмп прекратяване на огъня, но същевременно заяви, че Украйна няма да се откаже от амбициите си да стане член на НАТО и отхвърли идеята за териториални отстъпки пред Русия. Украинският лидер настоя, че краят на войната трябва да бъде справедлив и изрази благодарност към всеки, който стои до Украйна и нейния народ, посочва Асошиейтед прес.
В навечерието на предстоящата среща на върха визиите на Русия и на Украйна за сделка за мир са следните. В меморандум, представен по време на преговорите между руска и украинска делегация в Истанбул през юни, Русия предложи на Украйна две опции за постигане на 30-дневно прекратяване на огъня. Едната изискваше от Украйна да изтегли силите си от Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област - четири украински територии, които Москва обяви, че анексира през септември 2022 г., но това не беше признато от международната общност. Русия така и не е превзела напълно тези територии, посочва Асошиейтед прес. Алтернативното предложение в руския меморандум включваше така наречената „пакетна оферта“, а именно Украйна трябва да спре с мобилизацията, да замрази доставките на западни оръжия и да забрани присъствието на сили на каквито и да е трети страни на територията си. Москва освен това предложи Украйна да сложи край на военното положение и да произведе избори, след което двете страни биха могли да подпишат всеобхватно споразумение за мир. След като примирие бъде сключено, Москва иска сделката да включва и международно признаване на анексирания от нея през 2014 г. полуостров Крим и на обявените през 2022 г. от нея за анексирани гореспоменати четири украински области. Русия казва, че договорът за мир трябва да включва и заявление от страна на Украйна за нейния неутралитет, отказ от стремежа ѝ да се присъедини към НАТО, ограничаване на размера на украинските въоръжени сили и признаване на руския език за официален наред с украинския – условия, които отразяват първоначалните цели на Путин. Русия също така изисква Украйна да забрани „възвеличаването и пропагандата на нацизма и неонацизма“ и да разпусне националистическите групи. От началото на войната Путин невярно твърди, че неонацистки групи влияят върху украинската политика под ръководството на Зеленски. Тези твърдения бяха категорично отхвърлени от Киев и западните му съюзници.
Според Русия, всеобхватното мирно споразумение трябва да предвижда още двете страни да отменят всички санкции и ограничения, да се откажат от всякакви претенции за компенсации за военни щети, да възобновят търговията и комуникациите и да възстановят дипломатическите си отношения.
На въпрос, зададен в миналия четвъртък дали Москва е склонна на компромис по гореспоменатите изисквания, съветникът на Кремъл по външните работи - Юрий Ушаков отговори, че няма промяна в руската позиция.
На същите преговори през юни в Истанбул Украйна също представи меморандум, който подчертава нуждата от пълно и безусловно 30-дневно прекратяване на огъня, което да постави условията за преговори за мир. В документа се потвърждаваше, че Украйна отхвърля руските искания за неин неутрален статут, като тези искания бяха дефинирани като атака по суверенитета на Украйна. В меморандума се подчертаваше, че Украйна е свободна да избира към кои съюзи да се присъедини и се допълваше, че нейното членство в НАТО зависи от консенсус със страните членки на алианса. В украинския меморандум се подчертаваше и, че Украйна отхвърля каквито и да е ограничения на размера и на други параметри на украинските въоръжени сили, както и ограниченията върху присъствието на чужди военни на украинска територия. Меморандумът на Украйна се противопоставяше на каквото и да е признаване на руски териториални придобивки, а настоящата линия на съприкосновение беше дефинирана като стартова точна за преговори. В документа се отбелязваше и нуждата от международни гаранции за сигурността на Украйна във връзка с прилагането на споразумението за мир и превенцията на бъдеща агресия. Киевският меморандум предвиждаше и завръщане на всички депортиран украински деца и пълна размяна на военнопленници.
Прочети още
Ще присъства ли Зеленски на срещата в Аляска
Зеленски получи подкрепата на ЕС и на НАТО в момент, в който настоява за място на срещата на върха между Тръмп и Путин на 15 август в Аляска, отбелязва Ройтерс. Представител на Белия дом заяви, че Тръмп е отворен към идеята украинският лидер също да присъства в Аляска, но добави, че в ход е подготовка само за двустранната среща на Тръмп с Путин, допълва Ройтерс. Американският посланик в НАТО Матю Уитакър заяви пред Си Ен Ен, че не изключва варианта Зеленски да бъде поканен на разговорите, но решението ще бъде взето от Тръмп, посочват Франс прес и ДПА. Вчера вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс заяви, че САЩ работят за организиране на преговори между руския и украинския президент, предадоха световните агенции. Но в интервю за „Фокс Нюз“ Ванс каза, че не смята, че би било продуктивно Путин да се срещне със Зеленски, преди да се срещне с президента на САЩ.
Първоначално Тръмп беше споменал за тристранна среща, включваща него, Путин и Зеленски, но миналия четвъртък Путин отхвърли тази идея, защото не били изпълнени необходимите предварителни условия за негова среща с украинския президент, припомня Франс прес.
Зеленски заяви, че всяко решение за Украйна без участието на Украйна няма да сработи.
Чувстват ли се европейските съюзници на Украйна изолирани
В събота лидерите на Великобритания, Франция, Германия, Италия, Полша и Финландия, както и на Европейската комисия казаха, че всякакво дипломатическо решение трябва да защитава интересите на Украйна и на Европа, припомнят Франс прес и Ройтерс. Дипломат номер едно на ЕС Кая Каалс пък изрази вчера убеждение, че САЩ имат силата да принудят Русия да преговаря сериозно за мир в Украйна. Калас свиква днес и видеоконферента среща на външните министри на страните от ЕС, на която те ще обсъждат какви да бъдат последващите им стъпни по украинското досие, допълват Ройтерс и ДПА.
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви пред „Ей Би Си Нюз“, че срещата на върха в петък в Аляска ще бъде повод да се тества доколко Путин има сериозни намерения да сложи край на тази война. Рюте добави: "Разбира се, става въпрос и за гаранции за сигурност, но също и за абсолютната необходимост да се признае, че Украйна решава сама своето бъдеще, че Украйна трябва да бъде суверенна нация, която сама решава своето геополитическо бъдеще". Рюте заяви още, че сделката да мир не може да включва правно признаване на руския контрол над украинска територия, въпреки че може да включва де факто признаване. Той сравни ситуацията сега с тази след Втората световна война, когато Вашингтон прие, че балтийските държави Латвия, Литва и Естония са де факто контролирани от Съветския съюз, но не признаваше юридически тяхното анексиране, отбелязва Ройтерс.
Европейски представител заяви, че Европа е представила контрапредложение на Тръмп относно постигането на мир в Украйна, но засега детайли не са оповестени, припомня Ройтерс.
Какво мислят руски представители
През това време руски представители обвиниха европейците, че се опитват да попречат на усилията на Тръмп за постигане на край на войната. "Евроглупците се опитват да попречат на американските усилия да се помогне за разрешаването на украинския конфликт“, заяви бившият руски президент Дмитрий Медведев вчера в пост в социалните мрежи. А говорителката на руското външно министерство Мария Захарова определи отношенията между Украйна и ЕС като приличащи на „некрофилия“. Роман Альохин, който е руски военен блогър, каза, че Европа е била сведена до ролята на зрител на случващото се. Същото е в сила и за Киев „ Ако Путин и Тръмп постигнат споразумение директно, Европа ще бъде изправена пред свършен факт“, казва той и допълва, че този извод е още по-валиден за Киев.
Каква размяна на територии би могла да има между Украйна и Русия
В допълнение към Крим, който анексира през 2014 г., Русия официално претендира за украинските Донецка, Луганска, Херсонска и Запоржка област, въпреки че контролира само около 70 процента от последните три. Тя контролира по-малки части от територията в три други региона, докато Украйна твърди, че контролира малка част от руската Курска област, припомня Ройтерс. Сергей Марков, прокремълски анализатор, заяви, че размяната на територии, за която се споменава, че може да бъде договорена на срещата в Аляска, може да доведе до предаването на 1500 кв. км от Русия на Украйна и получаването на 7000 кв. км, които според него Русия така или иначе ще завземе в рамките на около шест месеца, посочва Ройтерс. Марков не предостави никакви доказателства в подкрепа на тези данни.
Украйна и нейните европейски съюзници от месеци са обзети от страх, че Тръмп, желаещ да си припише заслугите за постигането на мир и надяващ се да сключи изгодни бизнес сделки между САЩ и Русия, може да се съюзи с Путин, за да сключи сделка, която би била силно неблагоприятна за Киев, коментира Ройтерс.
Напоследък Украйна и нейните европейски съюзници бяха окуражени, когато Тръмп, след като оказа силен натиск върху Зеленски и го упрекна публично в неблагодарност по време на срещата им в Овалния кабинет на Белия дом през февруари, започна да критикува Путин, докато Русия бомбардираше масирано Киев и други градове. Но предстоящата среща на върха между Путин и Тръмп възроди страховете, че Киев и Европа могат да бъдат изключени от договореното финално решение, отбелязва Ройтерс.
„Това, което ще видим да се случва в Аляска, почти със сигурност ще бъде катастрофа за Украйна и Европа“, смята Филипс Пи О'Брайън, професор по стратегически изследвания в Университета „Сейнт Андрюс“ в Шотландия. „И Украйна ще се изправи пред най-ужасната дилема. Да приеме ли тази унизителна и разрушителна сделка? Или да продължи сама, без да е сигурна в подкрепата на европейските държави?“, допълва експертът, цитиран от Ройтерс.
Вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс призна, че преговорите за споразумение е малко вероятно да задоволят и двете страни. „И руснаците, и украинците, вероятно, в крайна сметка, ще бъдат недоволни от него“, каза той пред „Фокс Нюз“.
Снощи в традиционното си вечерно обръщение към украинския народ Зеленски заяви, че Русия се опитва да подведе Вашингтон няколко дни преди планираната среща между президентите на САЩ и на Русия в Аляска, предаде ДПА. "Ние си даваме сметка, че Русия има намерение да се опита да измами Америка и ние няма да позволим това“, каза Зеленски във вечерното си обръщение.
Зеленски заяви още, че цени решимостта на Тръмп да сложи край на войната в Украйна, но добави, че единствената причина, поради която продължават убийствата в тази страна, е желанието на Путин да воюва и да манипулира всеки, който влезе в контакт с него. Украинският лидер подчерта, че ще отхвърли всякакво споразумение за мир, което включва териториални отстъпки. "Със сигурност ще защитаваме нашата страна и нашата независимост“, подчерта той. "Има ясна подкрепа за принципа, че всичко, касаещо Украйна, трябва да бъде решено с участието на Украйна“, подчерта той.
Най-нови декларации на европейски страни относно Украйна
Европейските лидери поискаха вчера Украйна да бъде част от американо-руските преговори, отбелязва Франс прес. Според Кая Калас всяко споразумение между САЩ и Русия трябва да включва и Украйна и ЕС, защото става въпрос за сигурността на Украйна и на цяла Европа. Подобно мнение изразиха в последните дни редица европейски лидери, сред които тези на Франция, Италия, Германия, Полша, Великобритания и на ЕК, които в обща декларация настояха и Тръмп да засили натиска над Русия. Държавите от Северна Европа и балтийските страни – Дания, Норвегия, Финландия, Швеция, Исландия, Литва, Латвия и Естония – също подчертаха, че пътят към мира не може да бъде проправят, без да бъде изслушан гласът на Украйна. „Нито едно решение за Украйна не може да бъде взето без Украйна и нито едно решение за Европа не може да бъде взето без Европа“, заявиха те в обща декларация.
Дипломацията на Зеленски
В последните няколко дни Зеленски проведе телефонни разговори с 13 лидери, сред които тези на Великобритания, Италия, Германия, Франция, които са неговите основни европейски съюзници. Вчера той разговаря и с президентите на Казахстан и на Азербайджан, две страни смятани за традиционни съюзници на Русия, отбелязва Франс прес.
Дипломацията на Путин
В последните дни Путин пък разговаря с девет държавни и правителствени ръководители, смятани за приближени до Русия. Сред тях бяха лидерите на Китай, Индия, Република Южна Африка, Бразилия, Беларус, Казахстан, Узбекистан, Киргизстан и Таджикистан
Дипломацията на Тръмп
Тръмп изпрати за пети път емисаря си Стив Уиткоф в Русия, който миналата сряда разговаря с Путин три часа. След това Тръмп проведе и телефонен разговор със Зеленски и няколко европейки лидери, които информира за плановете си да се види с Путин в идните дни. Сред тези европейски лидери бяха премиерът на Великобритания, президентът на Финландия, германският канцлер, генералният секретар на НАТО. В този разговор участваха и вицепрезидентът на САЩ Ванс, Уиткоф и американският държавен секретар Марко Рубио, посочва „Ню Йорк таймс“. Любопитното е, че в този телефонен разговор не бяха присъединени нито италианският премиер Джорджа Мелони, нито френският президент Еманюел Макрон. Ден след това Мелони проведе разговор с Тръмп, със Зеленски и с президента на ОАЕ. Докато Макрон говори със Зеленски, но не и с Тръмп.
Дипломацията на Ванс
В събота Ванс, който е във Великобритания, проведе среща за Украйна с участието на британския външен министър, на европейски съветници по националната сигурност, на началника на канцеларията на Зеленски – Андрий Ермак, и на бившия украински министър на отбраната Рустем Умеров, предаде „Укринформ“.
С колко американски президенти се е срещал Путин и по колко пъти
Владимир Путин е на власт от 25 години и е логично да се е срещал досега с доста американски президенти. През годините той се е видял с президентите Джордж Буш-младши, Барак Обама, Доналд Тръмп и Джо Байдън, обобщава Асошиейтед прес.
Първият президент на САЩ, срещнал се с Путин, беше Джордж Буш-младши. През 2001 г. след тяхната първа среща Буш-младши каза, че е погледнал Путин в очите и е разгадал душата му, стигайки до извода, че става дума за един прям човек, на когото може да се има доверие. През двата си президентски мандата републиканецът Буш-младши и Путин са се виждали общо 28 пъти по различни поводи. Това е ставало в кулоарите на различни срещи на върха, на неформални срещи в Русия и САЩ. През 2002 г. двамата подписаха и договор за значително намаляване на стратегическите ядрени бойни глави на САЩ и на Русия. Путин беше и първият чуждестранен лидер, обадил се на Буш-младши след атентатите от 11 септември 2001 г. Путин приветства и разполагането на американски военни на територията на централноазиатски съюзници на Русия, откъдето тези военни трябваше да действат в Афганистан. Путин нарече Буш-младши почтен човек и добър приятел и заяви, че добрите му отношения с него са му помогнали да намери изход от най-конфликтните и нагнетени с напрежение ситуации.
Демократът Барак Обама се срещна с Путин общо девет пъти. В допълнение, през президентството на Обама Путин отстъпи президентския пост в Русия на премиера си Дмитрий Медведев, с когото Обама се срещна общо 12 пъти. Обама пътува до Русия на два пъти – през 2009 г. и през 2013 г., като вторият път беше за срещата на върха на Г-20. Медведев и Путин също пътуваха до САЩ. По времето на президентството на Медведев се заговори и за рестарт на отношенията между Москва и Вашингтон и тогавашният американски държавен секретар Хилари Клинтън дори през 2009 г. подари на външния министър на Русия Сергей Лавров копче за рестартиране на отношенията.
Когато Путин се върна на власт като президент на Русия през 2012 г., двустранните напрежения нараснаха. Кремъл обвини Запада, че се меси в руските вътрешни дела и каза, че Западът е подкладил антиправителствените протести, разтърсили Москва в момент, в който Путин се бореше за преизбиране. Руските власти потушиха протестите и извършиха арести на дисиденти, което породи критики от международната общност. А Обама отмени планирано държавно посещение в Москва през 2013 г., след като Русия предостави убежище на Едуард Сноудън, бившия агент на американската Агенция за национална сигурност, направил обществено достояние поверителни информации относно електронното следене в САЩ. Напрежението ескалира още, когато Русия анексира Крим през 2014 г., подкрепи проруските сепаратисти в Донбас и извърши военна интервенция през 2015 г. в Сирия в подкрепа на тогавашния сирийски президент Башар Асад.
През първия президентски мандат на републиканеца Доналд Тръмп той се среща шест пъти с Путин в кулоарите на редица форуми на върха. За последно двамата се видяха през 2019 г. в Япония, но най-паметна остава срещата им през юли 2018 г. в Хелзинки. Тогава Тръмп, застанал до Путин, както изглеждаше прие уверенията на Москва, че Русия не се е месила в президентските избори в САЩ през 2016 г. и открито подложи на съмнение изводите на американското разузнаване в тази насока.
Путин и демократът Джо Байдън се видяха само един път по време на единствения мандат на Байдън – през юни 2021 г. в Женева. По онова време Русия трупаше военни по границата с Украйна, а части от украинския Изток бяха под контрола на подкрепяни от Москва сепаратистки сили. Вашингтон редовно обвиняваше по онова време Русия в кибератаки. Кремъл засили и кампанията срещу дисидентите и прати в затвора Алексей Навални. Така че срещата между Байдън и Путин протече в напрегната атмосфера, продължи три часа и завърши без какъвто и да е пробив. Двете страни изразиха взаимен респект, но твърдо защитиха различаващите им се позиции. Путин и Байдън говориха и чрез видеоконферентна връзка през декември 2021 г. Тогава Байдън заплаши Русия със санкции, ако тя нахлуе в Украйна, а Путин поиска гаранции, че Киев няма да се присъедини към НАТО, което не беше прието от Вашингтон и неговите съюзници. Двамата президенти говориха по телефона и през февруари 2022 г., по-малко от две седмици, преди началото на руската инвазия в Украйна. След което между двамата лидери разговор повече не се проведе.
От идването си на власт за втори мандат в Белия дом, Тръмп разговаря с Путин по телефона шест пъти, припомня агенцията.
Защо точно Аляска
За място на срещата на Путин и Тръмп се споменаваха ОАЕ, Турция, Рим, Унгария. Предложение да бъде домакин на двустранни преговори дойде и от Ватикана, преди да стане ясно, че изборът се е спраля върху американския щат Аляска. Това не е случаен избори, обобщават Бе Еф Ем Те Ве и АНСА.
Путин не е стъпвал на американска територия от 10 години, като за последно го направи за годишната сесия на Общото събрание на ООН през септември 2015 г. Тогава медиите запечатаха леденото ръкостискане между него и тогавашния американски президент Обама.
Аляска е наричан „щат на последната граница“. Той е най-големият по площ в САЩ. Простира се на над 1,5 милиона квадратни километра. Преди да стане собственост на американците тази територия е била притежание на руските царе. През 1867 г. Аляска е отстъпена на САЩ от Русия за сумата от 7,2 милиона долара. По онова време Руската империя излиза като пораженец от Кримската война срещу коалиция от европейски сили, в която влизат и британците. Руската империя предпочита по онова време да се раздели с Аляска, която е една трудна за управление далечна територия в случай на нахлуването в нея на британците, които по онова време присъстват в Канада. Така САЩ и Русия става много близки съседи, разделяни само от Беринговия проток.
В допълнение САЩ не признават юрисдикцията на Международния наказателен съд. А МНС издаде заповед за арест на Путин заради руската инвазия в Украйна, което усложнява неговите пътувания зад граница.
Колко конфликта е спрял Тръмп досега
Тръмп казва, че благодарение на САЩ са приключили конфликтите между Индия и Пакистан, Тайланд и Камбоджа, Демократична република Конго и Руанда, Иран и Израел, Армения и Азербайджан.
Той беше обещал да спре войната в Украйна за 24 часа след като встъпи в длъжност, но това така и не се случи.
