Обществото продължава да бъде разделено по въпроса за приемането на еврото, но позицията в подкрепа на членството ни в еврозоната постепенно "си пробива път".
Данните от националното представително проучване за нагласите на граждани и бизнеса за "Присъединяване на България към еврозоната" представи в Министерски съвет социологът от "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова. Проучването е проведено в периода 18-22 юли чрез пряко стандартизирано интервю с таблети с граждани над 16-годишна възраст и бизнесът с над 500 компании.
Общо 49,2% от гражданите подкрепят членството на България в еврозоната срещу 45,8%, които са скептични. 69% от бизнесът остава високо устойчив с позитивни нагласи за присъединяване в еврозоната.
42,5% запитаните граждани оценяват като успех за страната влизането в еврозоната. Бизнесът е категоричен, че влизането в клуба на богатите ще е успех за България.
Основните притеснения сред българските граждани продължават да са съсредоточени върху краткосрочните ефекти, непосредствено след въвеждане на еврото. Макар и някои от опасенията да са намалели през последния месец, оценката за последствията в близко бъдеще продължава е да е със знак минус (47% негативни срещу 39% позитивни мнения). Що се отнася до дългосрочните ефекти, и гражданите, и бизнес имат оптимистични очаквания, като особено силно те са изразени при предприемачите.
Позитивните ефекти от приемане на еврото ще са удобство при пътуване, улесняване на търговията, повишаване на сигурността на страната, парите ще бъдат сменени в евро безплатно. Негативните ефекти по отношение на еврото се коренят в това, че ще намалеят заплатите и пенсиите на хората, но има и свръхсредоточаване в повишаване на цените на храните, спекула и високи цени. Основният страх и опасения на хората (над 70%) са от високите цени на храните сред гражданите, посочи Боряна Димитрова.
90,4% от запитаните граждани са виждали обявени стоки и услуги от лева и евро - така нареченото двойно обявяване на цените.
"Има една много висока част от населението, което е запознато с практиката на двойното обозначаване на цените в лева и евро", добави Димитрова.
34% започват да свикват с цените в евро, като основното объркване е, че се подвеждат по по-ниската цена. Важно е да има повече хора да свикнат с двойното обявяване, за да може до 1 януари 2026 г. значително по-висок дял от хората да се чувстват по-добре боравещи с новата европейски валута, надява се социологът.
71,1% от запитаните граждани предпочитат да обменят левовете в евро през банкови клонове. Бизнесът е повече от категоричен, че ще обменя парите именно през банките. 17.8% от запитаните граждани ще обменят парите си през БНБ, а през обменни бюра са готови да обменят средствата си малко над 11%.
Близо 1/3 (31,5%) от хората твърдят, че преобладаващият дел от плащанията на бизнеса към служителите си, е в брой. 77% от анкетираните граждани твърдят, че плащанията на заплатите им твърдят, че плащанията им са по банков път.
Малко над 25% от запитаните хора твърдят, че в близките месеци ще им се наложи да повишат разходите за труд. Натискът на пазара на труда за задържане на добрите кадри и на кадрите, които са полезни за бизнеса, правят така, че не малка част - 25 на 100 от хората смятат, че още в първите месеци от въвеждане на еврото, ще се повишат разходите за труд.
Бизнесът поставя висока оценка на институциите за справяне с готовността на държавни и частни институции.
Най-висок дял на доверие на бизнеса има към БНБ - 91% доверие, 88% доверие получават търговските банки, НАП и Министерство на финансите също се радват на високо доверие. Недоверието на бизнеса се корени в общините относно подготовката за работа с еврото.
"Единствените две институции, които срещат негативно отношение на бизнеса за еврото са Комисията за защита на потребителите и Комисията за защита на конкуренцията", изтъкна Боряна Димитрова.
Увеличава се делът на хората, които се смятат за информирани, като той вече е по-голям от този на хората, които не смятат, че разполагат с достатъчно информация по темата - 35,5%.
При бизнеса самооценката за равнище за информираност са много по-високи - над 60% от бизнеса е информиран за еврото. Гражданите отбелязват, че са добре информирани за еврото и еврозоната от телевизията (72%), интернет сайтовете (29%), социалните мрежи (21%), брошури и листовки (6.7%). Това, на което трябва да се наблегне в следващите месеци за информираността на хората от еврото, е в малките населени места, необразованите и възрастните хора.
Голям процент от хората знаят и кога ще се въведе еврото като национална валута в България - 91.3% от запитаните знаят, че това ще стане от 1 януари 2026 г. 66.8% от гражданите знаят за фиксирания курс за въвеждане на еврото в България, който е 1.95583. Всеки четвърти знае, че ще има 6-месечен период да отмени безплатно левовете в еврото в банките.
Зам.-министърът на финансите Методи Методиев заяви, че могат да се направят два извода от направеното проучване от страна на "Алфа Рисърч".
"Първият извод е, че има постепенното разгръщане на информационната кампания на правителството, която започва да създава положителни сигнали - хората и бизнесът става все по-информирани. Още в началото на септември ще започне масираната комуникация за еврото на терен - в големите и малки населени места. Вторият важен извод е, че все повече започва да се засилва прагматизъм сред обществото и гражданите. Това е един малък успех, но предстои още много работа до приемане на еврото", каза още Методиев.
Той е доволен, че нараства и доверието в институциите за готовността за приемане на еврото.