Училище в Ирпен кара родителите да подготвят за децата си раница за ядрена атака. Олена описва пред The Guardian как се променя живота на семейството и, живеейки под въздушни уадри и прекъсвания на тока. "В понеделник беше поредната развалена сутрин заради нова масираната атака и въздушни сирени. 11-годишният ми син се събуди от тях около 7:30 сутринта. Изчакахме до 10, за да свърши въздушната тревога. Нямахме електричество почти цял ден", казва Олена.
Синът и е уплашен
от експлозиите. След като чуе някоя, не иска да остава сам в стаята си. Дори когато хладилникът издава шум, детето реагира, защото си спомня за ракетите и самолетите, пише bTV.
Преди две седмици Олена и синът и стягат неговата раница за ядрена атака, след като от училището ги молят за това. "Съдържа бельо, един комплект дрехи, малка играчка, преносима батерия, вода и закуски. Отидохме до магазина и той сам избра: бонбони, бисквити, ядки, сушени колбаси. Той много внимава да не яде от раницата си за спешни случаи и казва, че не трябва да се пипа", разказва майката.
Олена е подписала
разрешение да дават калиев йодид на сина и в случай, че има експлозия докато е на училище. Ако стане това, децата ще трябва да останат там, докато правителството каже, че е безопасно да се върнат у дома.
"Логично е, но би било ужасно страшно да останете вкъщи, да залепите всички прозорци и вентилация, знаейки, че детето ви е на училище и ще трябва да се подслони там за известно време", казва Олена. Семейството има късмет, че детето ходи на училище. Повечето училища са онлайн, защото нямат достатъчно убежища и имат проблеми с електричеството и отоплението. "Когато нямаме ток, нямаме отопление. Нашето правителство очаква, че масираните атаки ще продължат", казва тя. Семейството напуска Ирпен в началото на войната. Експлозиите са толкова силни, а самолетите летят толкова ниско, че лицето на пилота се вижда. Заминават за Швеция и остават там почти 5 месеца. В Ирпен се връщат през юли, но от града са останали предимно разрушени сгради.
