Деца на мигранти, задържани в имиграционни центрове в САЩ за повече от 20 дни, започват да показват сериозни признаци на психологически срив – от нощни кошмари и страхове до връщане към поведения, характерни за много по-ранна възраст. За това предупреждават адвокати и лекари, работещи по случаи на семейства, задържани в такива съоръжения.
Според Беки Уолозин – старши адвокат в Националния център за право на младежта и част от юридическия екип, който следи за изпълнението на т.нар. споразумение „Флорес“ – задържането на непълнолетни за продължителен период води до тревожни психологически последици.
Адвокатите са документирали случаи, при които деца в училищна възраст започват отново да мокрят леглото, да смучат пръстите си и да се будят от кошмари. Някои се затварят в себе си и изпадат в дълбока тъга.
„Един родител ни разказа, че 5-годишното му дете е попитало: „Лоши хора ли сме? Ще ни убият ли тук?“ Това е страхът, който тези деца започват да изпитват с времето“, казва Уолозин.
Юристи, защитаващи семейства в центъра за задържане Дили в щата Тексас, твърдят, че в много случаи изобщо не е имало основание тези хора да бъдат задържани. Част от тях са живели в САЩ месеци или дори години без инциденти и са се явявали редовно на срещи с имиграционните власти, докато чакат решения по молбите си за убежище.
„Къде е заплахата за обществената безопасност? Каква опасност представлява едно 5- или 13-годишно дете?“ пита Серхио Перес от Центъра за човешки права и конституционно право.
Историята на едно семейство
Майка на име Баутиста Торес разказва, че почти три месеца, които тя и 9-годишният ѝ син Кенек са прекарали в центъра в Дили, са били най-тежкият период в живота им.
Момчето страда от тежка форма на аутизъм, което изисква специално обучение и ежедневна терапия. В центъра обаче тези грижи изчезват. Детето не разбира къде се намира и защо не може да си тръгне. Светлините остават включени през нощта, а шумът от охраната го прави неспокоен и уплашен.
„Казваше ми: „Хайде да си отидем вкъщи.“ Като майка това ме разкъсваше“, споделя жената.
С времето състоянието на детето се влошава. Когато го извеждали на малката площадка навън, той мислел, че най-накрая си тръгват. Когато го връщали обратно, изпадал в паника, удрял се и крещял с часове.
От страх да не предизвика нова криза, майката спряла да го извежда навън. Седмици наред те не виждали слънчева светлина.
Опасност от трайни травми
Детският психиатър д-р Гилбърт Климън, специалист по аутизъм, предупреждава, че продължителното задържане на деца – особено на такива със сериозни състояния – може да доведе до непоправими психологически щети.
„Трудно мога да си представя по-лош начин да се отнасяш към дете с аутизъм“, казва той.
От Министерството на вътрешната сигурност на САЩ отричат да са лишавали задържаните деца от образование или медицинска грижа.
Месеци зад решетките
Други семейства също разказват за тежки преживявания. Родители твърдят, че техните деца започнали да се страхуват от непознати, да отказват храна и да губят тегло. Някои питали дали са „лоши хора“ и дали охраната ще ги убие.
След повече от 120 дни в задържане, едно семейство било освободено едва след като адвокати подали специално искане за освобождаване.
Деца, задържани заради обвинения срещу баща им
Още по-драматичен е случаят на 17-годишната Солиман и нейните братя и сестри, които са задържани след ареста на баща им по обвинения за терористична атака в Колорадо.
Въпреки че семейството отрича да е знаело за действията му, те остават в центъра вече девет месеца. През това време децата са посрещнали рождените си дни без торти и подаръци.
Солиман разказва, че едно от малките деца има повтарящ се кошмар – че е преследвано от огромно животно, но не може да избяга, защото и то, и звярът са заключени в клетка.
„Не сме същите хора, които бяхме, когато дойдохме тук“, казва тя.
Въпреки всичко момичето не губи надежда. Ако някога се върне в Колорадо, тя мечтае да учи медицина.
„Америка има нужда от повече лекари със състрадание към уязвимите хора“, казва тя.
