Еврото не е просто парична единица, това е стратегически избор, който затвърждава мястото на България в сърцето на обединена и силна Европа. Това заяви премиерът Росен Желязков в изказване по време на конференцията на високо равнище "България на прага на еврозоната".
Събитието, организирано от Министерството на финансите (МФ) и Българската народна банка (БНБ), събра ключови фигури в света на финансите в София. В България гостуват управителят на Европейската централна банка Кристин Лагард, управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева и еврокомисарят по икономиката Валдис Домбровскис.
Конференцията е част от комуникационната кампания за въвеждане на единната валута в страната ни от началото на следващата година.
По думите на Желязков решението за присъединяването на България към еврозоната има огромно политическо, икономическо и обществено значение. Това е признание за последователната работа на поколения български политици, на много експерти, на гражданите и на гражданското общество, смята той. Според него това е символ на доверие, което европейските партньори са показали към страната ни.
"Този път не беше и не е лесен – той започна още с присъединяването на България към Европейския съюз, когато беше поет ангажиментът, че страната ще е част от еврозоната", коментира Желязков.
По думите му успехът на въвеждането на еврото зависи не само от усилията на институциите, но и от доверието на гражданите: "Това доверие тенденциозно беше и е подкопавано през годините от антиевропейски политически играчи".
"Въпреки това мнозинството българи продължават да избират със сърцето си европейския път. Към момента сме 7 процентни пункта в полза на доверието", убеден е Желязков.
"Това, което е значимо за България, е дисциплината. Макроикономическите показатели да бъдат поддържани в отлично състояние. Добрата парична политика е предусловие за сближаване с еврозоната. Задължението, което идва с еврото, е отговорността, гласът на България в еврозоната. Как да се справим? С отговорни политики, които да опазят икономическата стабилност и производителността на частния сектор", каза Кристалина Георгиева - управляващ директор на Международния валутен фонд, цитирана от bTV.
Тя изреди и ползите за Хърватия, когато страната беше приета в еврозоната през 2023 година.
"България е още по-готова, повече от готова, благодарение на Валутния борд, мерките, които сме взели, държавната политика за осведоменост за преминаването от лева към еврото. Има лека носталгия. Това, което е по-притеснително е политизирането на тази носталгия. България обаче ще има още по-големи ползи от присъединяването към еврозоната, каквито вече има от евроинтеграцията. Това, което е значимо за България, е дисциплината. Макроикономическите показатели да бъдат поддържани в отлично състояние", отбеляза тя
В навечерието на конференцията Министерството на финансите публикува и първия български бюджет в евро, в който е заложен дефицит от 3.65 милиарда евро или точно 3% от БВП, но в същото време възможност за нов дълг от 10.5 милиарда евро.
"На този етап не сме виждали по-подробна чернова, но нашето разбиране е, че българските власти се стремят към бюджетен дефицит под 3% или в рамките на 3 на сто за следващата година.
Друг важен фактор е, че България поиска да бъде задействана националната клауза за дерогация, а да увеличи разходите за отбрана. което също така осигурява известна фискална гъвкавост", коментира преди срещата пред БНР Валдис Домбровскис.
Политиката на 3-процентен дефицит, която според повечето експерти е неправилна, не е нова за България. Още преди да бъде публикуван проектобюджетът за догодина, управителят на БНБ Димитър Радев заяви пред БНТ:
"Има лош и добър дълг. Добрият дълг е когато ти взимаш дълг за стратегически инвестиции, които създават условия да увеличиш икономическия растеж, който от своя страна не само ще върне дълга, а ще генерира допълнителни доходи. Лош е дългът, който ние поемаме през последните години, т.е. да финансираме потреблението".
