През 2024 г. средната възраст, на която хората в ЕС са напускали домакинството на родителите си, е била 26,2 години. Възрастта е варирала силно по страни - от 21,4 години във Финландия до 31,3 години в Хърватия, съобщава Европейският парламент в публикация по темата за жилищната криза в Европа.
Тези, които остават по-дълго в семейния дом, са изложени в по-голяма степен на риска да живеят в пренаселено жилище. Около 26,5% от хората на възраст между 15 и 29 години в ЕС са живеели в такива жилища, докато 16,9% от цялото население са изпитвали този проблем. От друга страна, хората, които напускат дома на родителите си, трябва да посрещнат разходите за жилище. През 2024 г. 9,7% от младите хора са живеели в домакинства, които са изразходвали поне 40% от разполагаемия си доход за жилището, спрямо 8,2% от цялото население, пише в публикацията на ЕП.
От приложената карта става ясно, че младите българи заживяват самостоятелно две години по-късно от средното за европейците - 28,2 срещу 26,2 години. Това може да изглежда доста късно, но, според същите данни, има редица други страни, в които това става дори и по-късно. В Словакия, Италия и Испания окончателното "отбиване" става средно на 30 години, в Гърция - на 30,7, а в Хърватия - чак до 31,3 години.
Най-рано хората заживяват самостоятелно във Финландия - средно на 21,4 години.
Разходите за жилище са сред факторите, които младите хора трябва да вземат предвид, когато обмислят дали да напуснат семейния дом и да заживеят сами, пишат от ЕП. Други фактори за това решение, посочени от Евростат, са наличието на стабилна връзка, положението на пазара на труда, културни традиции и разходите за живот като цяло.
