Населението на България е около 6,4 милиона души, без съществени отклонения. Демографските процеси обаче са дългосрочни и трудно обратими.
България продължава да губи население, а спадът започва още през 80-те години на миналия век. Цели села остават без жители, а в същото време жилища се строят и остават празни. Пазарът на труда страда от недостиг на работна ръка, докато усещането за инфлация често се разминава със статистическите данни. Данните очертават ясна картина – България продължава да се сблъсква с демографски спад, регионални неравенства и икономически противоречия, но и с признаци на постепенно повишаване на жизнения стандарт и активен пазар на труда.
"Демографската тенденция към намаляване на населението не е от вчера. Тя е от 1985 година, когато България имаше почти 9 милиона население. Разбира се, за тези години една част от населението мигрира в чужбина. Друга част има вътрешна миграция най-вече към по-големите градове, включително София", каза пред БНТ председателят на Националния статистически институт Атанас Атанасов
Данните показват сериозни регионални дисбаланси. В някои области населението намалява драматично.
"Например, населението на Видин между последните две преброявания, т.е. само за 10 години, беше намаляло с една четвърта. Смолян, въпреки че е областен град, в момента населението е около 24 хиляди. картината в страната е още по-показателна, когато се погледнат малките населени места. В България има малко над 5200 населени места. Голяма част от тези населени места са обезлюдени. Ще дам един пример – почти 200 населени места в България, въпреки че са със статут на населено място, нямат нито един жител", допълни той.
Вътрешната миграция е ясно изразена – хората се насочват към големите градове.
На 100 мъже се падат около 108 жени
"Нормално е, че жените са повече. Всъщност в България повече от 7 години е разликата между продължителността на живота на мъжете и на жените. На 100 мъже се падат около 108 жени", обясни Атанасов.
Изборите
В навечерието на избори темата за избирателните списъци отново излиза на преден план. Данните от преброяването често се сравняват с броя на имащите право на глас, което поражда въпроси за разминавания.
"НСИ няма никакви ангажименти към избирателните списъци. Всъщност имаше идея да се промени Изборния кодекс като идеята беше НСИ да прави списъци, но тази идея отпадна. Най-малкото поради това, че не е работа на НСИ да се занимава с избори. Ние сме независима институция, нашата работа е съвсем друга", каза Атанасов.
Според данни от преброяването, например във Видин населението е около 70 000 души, докато имащите право на глас са повече. Това поражда съмнения, които обаче имат логично обяснение.
"Няма никакво разминаване. НСИ изследва колко е населението в страната. Включително чужденците, които се намират на територията на страната. Докато право на избор имат българските граждани по Конституция, които без значение дали се намират в самата страна или се намират в чужбина, те имат право да гласуват", поясни шефът на НСИ.
Инфлацията и усещането за нея
"Ние мерим инфлацията на всичките 6 400 000 души в България, а не мерим инфлацията на отделният човек. Всеки човек е различен, затова личната инфлация е различна от инфлацията, която е средна за цялата държава", обясни шефът на НСИ.
Делът на разходите за храна постепенно намалява – индикатор за повишаване на жизнения стандарт.
"В момента е под 30% делът, който домакинствата харчат за храна. През 90-те години е достигал до 50%", обясни Атанасов.
