Възможното разделяне на териториите на Украйна, за да се сложи край на войната, беше основната тема на срещата в петък в Белия дом между Доналд Тръмп и Володимир Зеленски. Това потвърди украинският президент в неделя в Киев по време на среща с медиите. Зеленски определи срещата във Вашингтон като "конструктивна", опровергавайки по този начин журналистическите информации, според които срещата е била особено напрегната, защото американският президент е поискал от украинската страна да се откаже от региона Донбас, за да подпише колкото се може по-скоро прекратяване на враждебните действия с Русия, пише испанския El País.

Държавната телевизия Suspilne посочва, че Зеленски е признал в изявлението си в неделя, че съществува риск Украйна да бъде принудена да преглътне горчивата хапка, без да има право на глас:

"Ясно е, че ако Украйна бъде принудена да приеме това, което й се поднесе, тоест лошо териториално споразумение, очевидно е, че следващата стъпка ще бъде да се решат останалите въпроси без нас".

Страхът от споразумение за Украйна без Украйна съществува не само в Киев, но и в Европа. Това беше откровено изразено в понеделник в Барселона от Жозеп Борел, бивш шеф на европейската дипломация, по време на конференциите на форума World In Progress, организиран от Grupo Prisa:

"По мое мнение, Тръмп и Владимир Путин имат споразумение от срещата си в Аляска през август, и Тръмп е отговорен за това Зеленски да го приеме. Ако Путин иска, ще ви унищожи".

Борел припомни тези сурови думи, които американският президент е изрекъл в петък пред украинския си колега, за да го накара да приеме предаването на територии, според публикация във вестник Financial Times.

Полският министър-председател Доналд Туск също беше категоричен в неделя по отношение на тези опасения в съобщение в социалните си мрежи:

"Никой от нас не трябва да оказва натиск върху Украйна по отношение на териториални отстъпки. Всички трябва да оказваме натиск, за да спре агресията. Умиротворяването никога не е било път към траен и справедлив мир".

Зеленски го заяви ясно в неделя в ежедневното си вечерно съобщение:

"Украйна „никога няма да даде нищо на агресора и никога няма да забрави нищо".

Въпреки трудната дипломатическа ситуация, украинският лидер заяви, че е "уверен", че "възможният край на войната е близо".

За Киев е по-важно от всякога да координира стратегията си с европейските съюзници. Затова след срещата в петък в Белия дом Зеленски се свърза с основните лидери на Европа. Френският президент Еманюел Макрон обяви в понеделник, че в петък в Лондон ще се проведе нова среща на така наречената коалиция на доброволците, около тридесет страни съюзници на Украйна, начело с Обединеното кралство, Франция и Германия.

Зеленски посочи, че американската страна му е предала руските изисквания, но украинският президент добави, че не смята, че това е позицията на Вашингтон, а само това, което Кремъл му е съобщил, особено това, което Путин е казал на Тръмп по време на телефонния им разговор на 16 октомври.

Реакция на Кремъл

Тръмп отрече в неделя, че е поискал от Зеленски да приеме каквито и да било отстъпки. Републиканският президент заяви, че срещата в Белия дом е била "много интересна и сърдечна". Тръмп подчерта в социалните мрежи, че войната трябва да приключи веднага, и даде да се разбере, че най-добрият вариант би бил да се замрази конфликтът там, където сега минава фронтовата линия.

Дмитрий Песков, говорител на Кремъл, припомни в понеделник, че позицията на Путин е, че той няма да приеме примирие, което да замрази фронта, защото това би означавало да се задържат украински войски в провинции, които Русия счита за законно анексирани.

Украинският лидер потвърди, че Русия поддържа вече известното си искане, че нейните въоръжени сили трябва да се оттеглят от целия Донбас. От двете провинции, които съставляват региона Донбас, само 30% от провинция Донецк остава в украински ръце.

Зеленски потвърди също, че има нова идея от руска страна, че в замяна на целия Донбас, Русия може да върне на Украйна контрола над окупираните региони в провинциите Херсон и Запория. Зеленски обясни, че това предложение на Кремъл все още не е достатъчно ясно. Бъдещето на Кримския полуостров, незаконно анексиран от Русия през 2014 г., не беше споменато нито от Зеленски, нито от Тръмп.

Според разказа на Зеленски, отговорен за предаването на намеренията на Путин на украинската делегация във Вашингтон беше Стив Уиткоф, специалният пратеник на Тръмп за отношенията с Русия. Президентът обясни на Уиткоф, че анексирането на украинските провинции към Русия, въз основа на незаконните референдуми от 2022 г., е безсмислено, и даде следния пример:

„Попитах Уиткоф, ако Путин добави нещо към руската конституция в този или друг край на войната, дали ще трябва да се оттеглим отново от тези територии? И ако аз, например, включа в украинската конституция две руски територии, те ще се оттеглят ли от тези територии?“.

Зеленски припомни в срещата си с пресата в неделя, че украинският президент няма правомощия да взема решения за промени в границите на страната. Както предупреди през август в El País министърът на правосъдието Герман Галущенко, всяка промяна в териториалната суверенитет на Украйна изисква одобрение от парламента с квалифицирано мнозинство и задължителна резолюция от Върховния съд. Както правителството, така и опозицията считат за почти невъзможно тази реформа да бъде осъществена.

Срещата на върха, която Путин и Тръмп планират да проведат в Будапеща през следващите седмици, също беше обсъдена по време на напрегнатата среща в Белия дом. Зеленски съобщи на своя американски колега, че Унгария не е подходящ посредник, тъй като унгарският министър-председател Виктор Орбан е основният съюзник на Русия в Европейския съюз. Въпреки това Зеленски се показа склонен да участва в срещата в Будапеща, ако бъде поканен. Тръмп посочи в петък, че тази опция за момента не е в дневния ред.

Зеленски повтори в неделя, че приоритетният въпрос за неговия екип, продажбата на американско оръжие за Украйна, особено ракетите с дълъг обсег Tomahawk, не е имал желаното значение в диалога му с Тръмп, защото републиканският президент го отхвърли, твърдейки, че това би довело до ненужно ескалиране на напрежението с Русия. Зеленски успя да предложи на американската страна споразумение, според което европейските съюзници от НАТО да закупят в средносрочен план 25 батареи противовъздушни ракети Patriot.