Министерският съвет приема Бюджет 2026 г. и ще го внесе в парламента след заседанието, обяви премиерът Росен Желязков. По личното му мнение този бюджет не е добър, но е единствено възможният в обществено-политическата ситуация в България и на фона на геополитическата обстановка в света. Разговорът за реформи в държавата се отлага за следващата година. Това каза премиерът Росен Желязков при откриването на правителственото заседание.
Той отчете, че управляващите са провели социалния диалог с работодатели и синдикати, независимо че не е било във формат Национален съвет за тристранно сътрудничество, като са чули аргументи, становища и критики от всички страни.
"Този бюджет е коалиционен, той не е нито ляв, нито десен, нито либерален, нито консервативен", каза той. Този бюджет не създава политики, а следва политики, които са създадени в българското законодателство. Най-общо казано на въпроса добър ли е бюджетът, моят отговор е "Не". На въпроса лош ли е бюджетът, всяка една социална, политическа или икономическа група ще отговори - "Да". но същественият въпрос е възможен ли е друг бюджет?", заяви във встъпителните си думи пред министрите премиерът.
Желязков е сигурен, че няма човек, който да каже, че при тази геополитическа, национално-политическа ситуация би бил възможен друг бюджет.
"От едната страна ни упрекват, че няма реформи, от другата страна биха казали, че има прекалено много реформи, които са се случили през последните години, но не са адресирани в този бюджет. И най-вече реформи в неоправданата разходна част на бюджета. Но такъв разговор се прави в обстановка, когато има достатъчно време за обществено-политически дебат", отвърна на критиките към бюджета министър-председателят.
Той изрази увереност, че в разговори със социалните партньори догодина ще се заемат с дълго отлаганите реформи в данъчния, пенсионния, здравния модел, но също така и в администрацията.
"И съм сигурен, че през 2026 г. със социалните партньори ще говорим за реформи - в инвестиции, в пенсионния модел, в здравния модел, в данъчно-осигурителния модел, както и реформи в администрацията и ролята на държавата в обществено-политическите взаимоотношения", обеща той.
По думите му нагласата към Бюджет 2026 г. са били многото очаквания във всички посоки.
Прочети още
"Ако има нещо интересно, което се наблюдава тази година особено - очаквания за повече, повече държава, същевременно повече либерална икономика, повече социални разходи, но без промяна в приходоизточниците, повече възнаграждения и по-ниско преразпределение, повече разходи за сигурност, образование, здравеопазване, инвестиции без промяна на съществуващия данъчно-осигурителен модел", коментира Росен Желязков.
Той не избегна и бойкота на бизнеса, който отказа да участва в Тристранката, макар и индиректно и без да адресира забележката си към работодателите. Разкритикува социалните партньори, че са искали много бързи политически решения за кратко време и без аргументи.
"Ние не отричаме аргументите на участниците в социалния диалог, но аргументиран социален диалог, не стихиен, не бърз, не в рамките на едно или две заседания, и срещи с мигновени решения а обоснован социален диалог, който да може да убеди обществото, ако се правят реформи, готово ли е обществото да плати цената им", попита Желязков, като вметна, че те са по правило винаги болезнени.
И още веднъж обеща разговор за реформи, но догодина.
"Защото винаги, когато се прави бюджетното салдо, разходите за едно нещо за сметка на друго нещо. И този разговор предстои. Сигурен съм, че очакванията на всеки от вас за бюджета са по-големи, но надеждите са този бюджет да стабилизира публичните финанси през 2026, за да имаме възможност да проведем разговора, който се отлага от дълги години. и докато го отлагаме, разходите в държавата ще нарастват, а приходите - не толкова с тези темпове", обобщи премиерът.
Очаква се след заседанието бюджетът да бъде внесен в Народното събрание. Законовият срок за това беше 31 октомври, но заради разнобой в социалния диалог по макрорамката процедурата се забави.
Работодателите твърдо се обявиха срещу повишаването на пенсионната вноска, както и срещу вдигането на данъка за дивиденти, но властта отказа да се откаже от това си намерение. В отговор бизнесът бойкотира Тристранката и това е първият бюджет, който се внася и приема без да е минал, макар и формално, през масата, на която сядат синдикати, работодатели и правителство.
