Доналд Тръмп не получи Нобелова награда за мир за 2025 г., въпреки че бе сред обсъжданите фаворити.
Решението на комитета дойде на фона на мирното споразумение между Израел и Хамас, договорено с посредничеството на Тръмп - първото от две години насам - както и на противоречивата му външна политика, белязана от едновременно дипломатически инициативи и военни действия.
От една страна, Тръмп може да се похвали с усилията си за стабилизиране на Близкия изток, включително натиск върху Израел и арабските държави да възобновят диалога.
От друга - същата администрация даде зелена светлина за удари по ирански обекти, които подновиха напрежението в региона и засилиха усещането, че мирът, към който се стреми, често е постигнат с демонстрация на сила. Това противоречие - между риториката на миротворец и реалната политика на принуда - вероятно е повлияло решението на Нобеловия комитет.
Номинациите за Нобеловата награда за мир за 2025 година приключиха на 31 януари, според официалната информация на Нобеловия комитет в Осло. След тази дата не се приемат нови предложения, а подадените кандидатури остават строго поверителни в продължение на 50 години.
Това означава, че Доналд Тръмп е пропуснал възможността да бъде номиниран за тазгодишното отличие, тъй като споразумението между Израел и Хамас, постигнато под американско посредничество, бе подписано едва през октомври.
В резултат, дори привържениците му да настояват, че действията му заслужават международно признание, реално той може да бъде разглеждан като кандидат едва за Нобеловата награда за мир през 2026 г., когато Комитетът ще отчита постиженията му от текущата година.
Освен това Тръмп е едва в началото на своя нов президентски мандат. Исторически погледнато, Нобеловият комитет рядко присъжда наградата за мир на политически лидер, преди да са видими дългосрочните резултати от действията му.
Прочети още
Изключение бе Барак Обама, който получи отличието през 2009 г. - само няколко месеца след встъпването си в длъжност. Тогава решението бе оправдано с "обещанието за нова ера в международните отношения", но впоследствие дори членове на комитета признаха, че наградата е била дадена твърде рано.
В случая на Тръмп ситуацията е обратна - той не получава Нобела, не защото няма амбиции за мир, а защото резултатите все още не са убедителни. Обещанията за "мир за 24 часа" в Украйна останаха на ниво реторика, а реалните преговори между Москва и Киев все още не са възобновени. Комбинацията от незавършени процеси, военни действия срещу Иран и поляризиращ стил на управление превърнаха кандидатурата му по-скоро в политически дебат, отколкото в реален шанс за отличие.
Така Нобеловият комитет този път заложи на сдържаност, а не на символика. Мирът, както показва историята, рядко се награждава за обещания - той се възнаграждава за резултати.
Венецуелската опозиционерка Мария Корина Мачадо получи Нобеловата награда за мир за 2025 г. заради мирната си борба за демокрация, човешки права и възстановяване на институционалния ред във Венецуела.
Въпреки дългогодишните репресии, арести и забрани за участие в избори, тя остана символ на ненасилствената съпротива срещу авторитарния режим на Николас Мадуро. Според Нобеловия комитет, Мачадо е наградена за "упоритостта и моралната сила, с които защитава демократичните ценности на своя народ, без да прибягва до насилие". Нейната награда се вписва в традицията на отличия, отдавани на личности, които поставят моралните и хуманитарните принципи над политическата изгода.
Що се отнася до Доналд Тръмп, шансовете му за Нобел през 2026 г. остават реални, особено ако постигнатото примирие в Газа се затвърди и се превърне в траен мирен процес, а паралелно с това настъпи напредък към дипломатическо решение на войната в Украйна.
Подобни постижения биха го поставили в съвсем различна позиция - вече не като медийна фигура, а като архитект на конкретни мирни резултати. Все пак, дори при такъв сценарий, Нобеловият комитет вероятно ще подходи предпазливо.
Тръмп остава дълбоко поляризираща личност, а има опасения, че евентуалното му удостояване би довело до бойкот или дори връщане на наградите от предишни лауреати.
В този смисъл решението дали да бъде награден може да се окаже не толкова научен или морален, колкото политически избор - между признанието за реален мир и страха от разцепление в самата институция на Нобеловата награда.
