Ново разследване на Би Би Си хвърля светлина върху международната мрежа около покойния сексуален престъпник Джефри Епстийн – и разкрива неочаквана „българска следа“. В разсекретени документи и имейли се появява информация за пътуване до София и контакт с местна моделска агенция, свързвана с френския агент Жан-Люк Брюнел – един от най-близките хора на Епстийн.
Разследване на Би Би Си разкрива нови детайли за международната мрежа, чрез която са набирани млади жени за покойния финансист и сексуален престъпник Джефри Епстийн. Сред множеството документи и свидетелства изплува и „българска следа“, свързана с контакт с моделска агенция в София.
В центъра на историята е френският моделски агент Жан-Люк Брюнел, който беше обвинен в изнасилване, сексуално посегателство и сводничество. Той беше дългогодишен сътрудник на Епстийн и също сложи край на живота си в затвора, докато чакаше процес.
Името му се появява в имейли и документи, в които се споменава и България. В електронно писмо от 2010 г., изпратено до Епстийн, негов приближен – Даниел Амар Сиад, представящ се като бивш моден фотограф и финансов съветник – съобщава за пътуване до София.
В съобщението си той пише, че е установил контакт с местна моделска агенция, която работи с Брюнел, и че планира да я представлява в Европа.
„Току-що се върнах от София, България. Прекарах си чудесно. Свързах се с агенция, която иска да работи с мен… Ще видим с Жан-Люк кои момичета да изпратим в Ню Йорк“, пише Сиад в имейла до Епстийн.
Разследването на Би Би Си посочва, че Брюнел е изградил широка мрежа от агенции, чрез които са търсени млади жени от различни части на света – особено от Южна Америка и Източна Европа. Според свидетелства именно тези региони са били основна цел за набиране на модели.
Една от жените, говорили пред медията, е бразилката Глаусия Фекете. Тя разказва, че е била едва на 16 години, когато Брюнел посетил дома ѝ в селски район на Бразилия. Той убеждавал майка ѝ да позволи на момичето да участва в международен конкурс за модели в Еквадор.
По това време семейството не знаело нищо за миналото му. Брюнел бил представен от местен скаут и направил силно впечатление със своя чар и самоувереност.
Глаусия заминала за конкурса в град Гуаякил, където участвали момичета между 15 и 19 години. Тя обаче започнала да се съмнява, когато по време на пътуването не ѝ било позволено да се свърже със семейството си.
По-късно Брюнел предложил да я отведе в Ню Йорк за модни ревюта, като обещал да поеме всички разходи. Майка ѝ обаче категорично отказала.
„Те търсеха деца, непълнолетни“, казва тя днес. „За щастие казах „не“.“
Според разсекретени американски документи Джефри Епстийн е бил в същия град по време на финала на конкурса през 2004 г. Съществуват и данни, че поне една от участничките е летяла със самолета му същата година.
Друга бразилка – представена с псевдонима Ана – твърди, че е попаднала в мрежата около Епстийн именно чрез контакти в модния бизнес. Тя разказва, че била привлечена с обещания за работа като модел, но скоро разбрала, че става дума за схема за сексуална експлоатация.
По думите ѝ Брюнел изиграл ключова роля при уреждането на американска виза, издадена чрез неговата агенция Karin Models of America. В паспорта ѝ именно тази компания фигурира като спонсор, въпреки че тя никога не е работила за нея като модел.
Съдебни материали в САЩ показват, че агенцията на Брюнел – по-късно преименувана на MC2 – е била използвана за привличане на млади жени от различни държави. Бивши служители свидетелстват, че Епстийн е финансирал част от визите, чрез които момичета са пътували до Съединените щати.
Ана твърди, че е пътувала няколко пъти до САЩ и Франция и дори е посещавала частния остров на Епстийн в Карибите. Тя казва, че дълго време не е осъзнавала, че не е единственото момиче около него.
„Мислех, че съм специална. После разбрах, че има много други“, казва тя.
След години Ана успява да се измъкне от тази среда и да започне нов живот. Но споменът остава.
Разкритията предизвикаха нови разследвания в Бразилия. Федералната прокуратура проверява дали в страната е действала мрежа за набиране на жени, свързана с Епстийн.
В същото време появата на имейли и контакти, водещи до София, поставя въпроси и за възможни връзки на мрежата с Източна Европа. Засега няма доказателства, че български агенции са участвали в незаконна дейност, но документите показват, че страната се е появявала в комуникацията между хора от близкия кръг на Епстийн.
За някои от жените, попаднали в тази система, спасението идва случайно. За други – твърде късно.
„Имах късмет“, казва Ана. „Но ми е мъчно за всички останали.“
