Българин, който твърди, че бил на екскурзия в Канада, е бил задържан от имиграционните агенти на ICE, тъй като е приближил прекалено много границата със САЩ. Дмитрий Георгиев разказва, че е бил на почивка в малко гранично градче в провин;ия Квебек, когато погрешно се е приближил до канадско-американската граница. Според него, той не е опитвал да влезе в Съединените щати, а навигацията на телефона му го отвела на грешно място, той искал да посети Ниагарския водопад. Но това нямало значение за агентите на ICE. Той бил арестуван от граничната полиция и прекарал следващите два месеца и половина в килия на ICE. Историята му напомня на тази на Ненко Ганчев от Чикаго, който издъхна в ареста на имиграционните и за когото BG VOICE първи писа.
„Защо съм тук?“ пита Георгиев на лош английски по време на телефонен разговор от затвора на ICE в Плимут, Масачузетс, който той провежда с журналист от радио WBUR. „Не съм искал убежище“, обясни българинът. Той просто искал да си купи самолетен билет и да се прибере вкъщи.
Пред BG VOICE адвокатът Анди Пелчер каза, че българинът вече е обратно у дома. " Но тава стана след мъчително преживяване в арестите на ICE. Смятам, че историята му наистина илюстрира тактиките на недобросъвестност, които Министерството на националната сигурност (DHS) използва при настоящата администрация.", коментира Пелчер.
Роденият в Молдова 37-годишен мъж се обадил сам и разказал за събитията след ареста му на 4 октомври м.г.. Той обяснил, че е отчаян и иска да се върне при семейството си в Германия, където живее от повече от десетилетие. Георгиев твърди, че е отседнал при приятел в Монреал, когато наел кола и се отправил към граничния град Станстед, за да посети Ниагарския водопад. Той каза, че GPS-ът му го е отвел до гранична зона във Вермонт и когато е разбрал това, вече е било твърде късно. Там една улица дели САЩ и Канада.
„Казват, че не ми е позволено да влизам в Съединените щати. Аз казвам: „Знам, просто искам да се върна в Канада“, спомня си той.
Георгиев казва, че граничните служители не му позволили да се върне. Той бил задържан и прекарал следващите няколко седмици,
прехвърлян между 10 различни ареста на ICE в седем щата.
Той каза, че по пътя бил принуден да се качи на около дузина вътрешни полета на имиграционните.
„Не се чувствам като в демократична страна“, казва Георгиев от затвора в Плимут.
„Дават ти документ, в който пише, че ще бъдеш депортиран след 30 дни“, а после сякаш променят решението си, казва той.
Историята на Георгиев е странна и освен датата на ареста му и факта, че е бил задържан от ICE, голяма част от нея е трудно да се потвърди. За разлика от местната полиция, Агенцията за имиграция и митнически контрол на САЩ не е длъжна да оповестява подробности или доклади за арестите, дори когато задържа хора. Служителите на агенцията рутинно игнорират запитванията на репортерите или дават кратки, неподкрепени с доказателства причини за арестите, както в крайна сметка направиха и в този случай.
Твърденията на Георгиев, че е бил преместван около дузина пъти, съвпада с данните на групата „Human Rights First“, която документира значително увеличение на вътрешните трансферни полети на ICE по това време. Групата проследила повече от 1000 от тези полети през ноември, което е почти четири пъти повече от броя им през януари миналата година, когато президентът Тръмп встъпи в длъжност.
Все пак случаят на Георгиев повдигна още въпроси: Как човек може погрешно да пресече границата с кола? Защо ICE не го е оставила да се върне в Канада? И защо не е могъл просто да си купи билет за самолет до страната си?
Надежди за депортиране
Няколко дни след ареста на Георгиев, Анди Пелчър, адвокат от Vermont Asylum Assistance Project, го разпитва в център на ICE в Сейнт Олбанс. Пелчър заяви, че няма причина ICE да не разреши така нареченото „доброволно отпътуване“ и да го качи на нормален полет за вкъщи.
„Няма криминално досие, не са повдигани федерални обвинения и лицето заявява, че не търси никакви имиграционни права“, каза Пелчър.
Той заяви, че е опитал да накара федералните агенти да започнат процеса по доброволно отпътуване, но никога не е получил отговор. „Тези документи не се получават“, каза Пелчър през декември. „Дмитрий многократно е искал това, но агентите на ICE го игнорират.“
Това е въпреки че имиграционните власти натискат задържаните да приемат доброволно отпътуване, каза Пелчър. А Министерството на вътрешната сигурност широко призовава хората да се самодепортират, за да не бъдат „преследвани и депортирани“ от ICE.
Георгиев каза, че охраната в затвора в Плимут е била много любезна, но докато е бил превозвани из страната от ICE, се е чувствал като убиец. По време на пътуването е бил окован с белезници на ръцете и краката, е трябвало да спи на бетонния под и често е оставал без вода с часове.
„Чувствам се като че ли съм някъде, където правилата не важат. Може би в Русия или в Беларус – но не и в Америка.“
След месец и половина в ареста, Георгиев помислил, че най-накрая ще се прибере у дома. Той разказа, че ICE го е прехвърлят в Тексас, за да се качи на самолет за Европа. Но след дългото пътуване до Тексас – през Луизиана и Аризона, той разбрал, че полетът е препълнен. Той бил сред повече от 30 души, върнати в центровете на ICE, от които са дошли.
Върнал се в затвора в окръг Плимут в средата на декември. Георгиев казва, че започнал да страда от депресия и халюцинации и можел да спи само час-два през нощта.
Версията на ICE
В Бостън се появи нова информация, която поставя под съмнение части от историята на Георгиев. Говорител на Министерството на вътрешната сигурност изпрати изявление, в което се казва, че граничната полиция е арестувала Георгиев, след като агентите са получили сигнал за „подозрителен индивид с раница, който се разхожда близо до чужд имот“, и че Георгиев е имал наркотици при себе си.
Не е ясно дали Георгиев е бил лицето, за което е постъпил сигналът, нито какво е носил, когато е бил арестуван.
Адвокатът Пелчър заяви, че ако Георгиев е имал наркотици, това не е било достатъчно, за да му бъдат повдигнати обвинения от федералните власти.
Точно преди Нова година името на Георгиев изчезна от уебсайта на ICE за локализиране на задържани лица, който често е единственият начин да се разбере къде се намира дадено лице. WBUR настоява DHS да даде подробности дали той е бил депортиран, но служителите просто изпратили отново първоначалното си изявление, в което се посочва, че той е в ареста в очакване на депортиране.
Тогава един от членовете на семейството на Георгиев каза, че той е отлетял за Полша и е на път за дома си в Германия, за да посрещне новата година.
Тук приключва сагата на българския турист, попаднал в подземния свят на ICE. Както в много от тези случаи – когато агенцията, извършваща масови депортации, не е длъжна да обяснява действията си – има неща, които обществото вероятно никога няма да разбере.
За Пелчер случаят с Георгиев е пример за комбинация от „некомпетентност на ведомството” и претоварена система. Той каза, че това е част от нова ера на имиграционен контрол под управлението на Тръмп 2.0, и цитира три други случая, в които хора са пресекли границата на САЩ неволно, само за да се озоват в ареста на ICE.
