Разследването на срутената преди 20 години сграда на столичната ул. „Алабин“, под която загинаха две момичета, не е било просто бавно, не е водено просто с нежелание, а разследващите са положили необходимите усилия, за да не излезе истината наяве. Затова и след 15 години съдебен процес подсъдимите бяха оправдани с извод, че виновните не са открити.
Заради тези споделени изводи на Софийския апелативен съд, който преди 6 години оправда подсъдимите за трагедията „Алабин“, сега Върховният касационен съд (ВКС) присъжда рекордно обезщетение от 62 000 евро за бавно правосъдие, какъвто иск заведе срещу прокуратурата майката на загиналата в руините Деница Ченишева – Александрина, съобщи "Лекс".
Преди три години жената предяви иск за 300 000 лева за неимуществени вреди. Той е по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) заради нарушеното право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.
Прочети още
Трагедията се случи около 18 ч. на 19 септември 2006 г., когато сградата на ул. „Алабин“ рухна, докато по улицата с автомобил са преминавали 26-годишната Деница Ченишева и 24-годишната Петрина Христова. Колата им беше премазана, а двете момичета починаха на място.
Разследването се проточи 10 години и делото започна на първа инстанция през 2016 г. Подсъдими за причинената смърт на двете момичета бяха собственикът на сградата Георги Кирчев, който е управител на фирма „Хрисома“, инженер Петър Петров, който контролирал ремонта на сградата, Николай Симеонов – управител на „А3-Архитектура и изпълнение“ и строителят Манчо Антонов, собственик на фирмата за ремонти ЕТ „Медия Манчо“, срещу когото делото беше гледано задочно, защото беше в чужбина.
Делото на два пъти беше прекратявано, но в крайна сметка в съда беше внесен обвинителен акт, който се крепеше основно на спорните показания на свидетеля Николай Александров. Той е работил на обекта и твърдеше, че в сградата са рязани носещи релси и колони, но многократно променяше показанията си в хода на разследването, а съдът установи, че лъже, тъй като ако е рязал колони на мястото, нямаше да е жив. Накрая той каза пред съда, че е ходил на този обект само след срутването му, за да слага ламарина и катинар и още първата инстанция отхвърли показанията му за рязани колони и релси. В крайна сметка подсъдимите бяха оправдани на три инстанции, като през 2021 г. ВКС сложи край на съдебната сага.
След това майката на Деница Ченишева заведе делото срещу прокуратурата, а преди две години Софийският градски съд ѝ присъди обезщетение от 15 000 лева, след като прие, че основната част от вредите за майката са от загубата на единственото ѝ дете и оправдаването на подсъдимите, а не от продължителността на делото.
Софийският апелативен съд (САС) обаче придаде много по-голяма тежест на вредите от бавното разследване, като увеличи обезщетението на 60 000 лева.
Делото стигна до ВКС след жалби на майката и на прокуратурата, но върховните съдии още миналата година допуснаха разглеждане само на жалбата на Александрина Ченишева, тъй като приеха, че е възможно да не са оценени в пълна степен причинените ѝ вреди.
Сега съставът на ВКС с председател и докладчик Илияна Папазова пише, че споделя изводите на апелативния съд, но не и тези за размера на обезщетението, като подчертава, че САС не е отчел достатъчно, че прекомерната продължителност на делото и липсата на ефективно разследване се дължат изцяло и единствено на поведението на властите.
В тази връзка ВКС припомня цитат от мотивите към оправдателната присъда на САС, в които пише, че „органите на досъдебното производство са положили необходимите усилия да не бъде установена обективната истина по делото, като дълги години не са извършвали никакви процесуално-следствени действия или пък извършените такива се отличават с непрецизност, повърхност и непълнота“. Един от фрапантните примери е, че по време на разследването не са използвани налични видеозаписи на камион, които според съда опровергават назначена експертиза, според която пък в този камион имало отломки от сградата.
ВКС подчертава, че в същите мотиви е налице категорична констатация, че „детайлното установяване на фактите е станало невъзможно поради напълно прибързано, необосновано и противозаконно разчистване на мястото на произшествието, възложено от държавни органи на „Главболгарстрой“ АД, което е осъществено без разрешение на прокуратурата“. В случая обаче, макар прокуратурата да не е единствено виновна за проваленото и на практика саботирано разследване, тя е тази, чрез която държавата отговаря по ЗОДОВ.
„В противоречие с всякакви правила – разчистването е направено без да е документирано по съответния процесуален ред и преди да се извърши надлежен оглед от компетентните органи. Тези действия са определени като „заличаване на следи от евентуално престъпление“ и като причина за невъзможност да се установи точният механизъм на срутване на сградата, което пък е предопределило невъзможността да бъде ангажирана наказателна отговорност от виновните лица“, пише ВКС.
На следващо място върховните съдии отбелязват, че при определяне на справедливото обезщетение за майката на Деница Ченишева, не е отчетено, че в хода на дългото дело различни съдебни състави са давали конкретни указания за действия, които прокуратурата никога не е изпълнила. Освен това ВКС припомня, че по делото „Алабин“ е установена фактическа обстановка, която е различна от поддържаната в обвинителните актове и било невъзможно осъждането на подсъдимите.
Върховният съд подчертава, че всичко това е в пълно противоречие със задължението на държавата да разследва ефективно случаите на смърт и да защитава основните права на човека, а „в случая е установено, че разследващите не са желаели да разследват по начин, че да се достигне до обективната истина и виновните лица да получат справедливи наказания“. „В случая определящо значение следва да се отдаде на направените изводи относно установеното поведение на компетентните органи, което – още от деня, следващ деянието – е било във фрапантно противоречие както със законовите норми, така и с очакванията на близките на пострадалата и на обществото за бързо, своевременно и ефективно разследване и справедливост“, пише в решението на ВКС, с което обезщетението за Александрина Ченишева е увеличено двойно на 62 000 евро.
В него върховните съдии отбелязват, че при определянето на този размер вземат предвид, че е засегнат интереса на майката на загиналото момиче, която е очаквала ефикасно, навременно правосъдие и справедливост, както и налагане на наказание на виновните. Вместо това обаче е трябвало години наред да понася бездействието на прокуратурата, „която не е изпълнила надлежно задълженията си по ръководство и надзор на досъдебното производство, така че разследването не само да приключи в срок, но и да е ефективно“.
В резултат на това Александрина Ченишева е понесла тежки психологични вреди, които и според заключение на вещо лице се изразяват в трайна и тежка депресия. Според експерта, ако делото се беше развило по-бързо, „ефектът нямаше да е този, защото забавянето всъщност удължава агонията“.
